— На банка не би могъл да обясни, че парите са му необходими, за да се раздели с улична банда.
Балард не каза нищо няколко секунди.
— А какво знаеш за другите двама стоматолози — Абът и Ескивел? — попита след малко.
Бош тупна с пръсти по разпечатките.
— Данните са тук. Единият има кабинет в Глендейл, другият в Уестуд.
— Ама че странно — промълви тя. — Ей сега си спомних какво ми каза синът на Рафа през нощта след убийството — делови партньор на баща му бил бял мъж от Малибу.
— Може би Хойл живее там и пътува до Шърман Оукс. Ако е в Малибу, значи е бил по-близо до кабинета на Джеймс в Марина дел Рей. Трябва да ги провериш в регистъра на свидетелствата за правоуправление, за да научиш домашните им адреси.
— Ще го направя. Кога „Краун Лабс“ е била регистрирана като корпорация?
— През 2004 година.
— Значи са съдружници отдавна.
— Така си е. Джеймс е бил на трийсет и девет години, когато са го очистили преди седем години.
Балард дояде салатата, която си взе като гарнитура към пилето. Избърса устата си със салфетка за последен път и затвори картонената кутия.
— Няма как да преровя всички връзки в щатските архиви до понеделник — каза тя. — Пък и ще имам достъп само ако още се занимавам с разследването.
— Вярно си е — съгласи се Бош.
— Но независимо дали ще ми го оставят, хрумна ми днес да хвърля по един поглед на някои от тези места. Лабораторията, дома на Хойл, може би и неговия кабинет. Да видя колко се е охарчил. Ще науча каквото мога за останалите двама чрез пътната полиция и ще имам и тях на картата. Но засега няма кой знае каква връзка с тях. Затова ще позяпам, да видя сама с кого си имам работа. А после ще отида да поговоря със семейството на Рафа.
— Ще дойда с тебе — реши Бош.
— Сигурен ли си?
— Да, сигурен съм. Вземам маска и тръгваме.
17.
„Зяпането“ започна със стоматологичната лаборатория до летището. Намираше се на „Сан Фернандо“ в промишлена зона недалеч от магистрала 5 и представляваше голяма едноетажна сграда с долепен ограден паркинг. На вратата имаше малка табела с наименованието, допълнено със зъб, който имаше очи и весела усмивка като в анимационно филмче.
— По-голяма е, отколкото очаквах — сподели Балард.
— Четирите фирми я притежават, но тя всъщност обслужва и други зъболекари къде ли не из града — обясни Бош.
— Това място би трябвало да им носи достатъчно пари, че да не се забъркват във факторинг и убийства.
— Има и ненаситни хора. А може да се заблуждаваме твърде много и при тях всичко да е законно.
— Не ми се вярва.
— Искаш ли да се опитаме да влезем?
— Затворено е. Няма нито една кола на паркинга. Пък и защо да знаят отрано, че ровим за нещо, свързано с тях.
— Права си. Продължи нататък, да огледаме и от другата страна.
Балард стигна с колата до част от оградата, през която се виждаше и трета стена на зданието. Имаше авариен изход до контейнер за отпадъци.
— Добре, къде отиваме сега? — попита тя.
Бош бе взел разпечатките, бе набелязал и реда за „зяпането“. Следваше мястото в близкия Глендейл. Минаха покрай търговски център на булевард „Бранд“, където Ескивел имаше семейна стоматологична практика. Намираше се на втория етаж в центъра и до кабинета се стигаше по външен ескалатор, който се оказа изключен през почивните дни.
— Добре се е уредил — отбеляза Балард.
— Да минем и отзад — предложи Бош. — Ще знаем какви са условията за паркиране.
Тя го послуша, намери уличка зад сградата и там видяха паркинг за работещите в центъра. На една от малките табели прочетоха и фамилното име Ескивел. А мястото до неговото бе запазено за доктор Марк Пелегрино.
— Изглежда, има партньор — каза Бош.
Потеглиха към дома на Ескивел на възвишенията над Глендейл и разгледаха струваща милиони долари съвременна постройка с бели стени, резки очертания, черни рамки на прозорците и порта пред алеята за автомобили.
— Не е зле — оцени гледката Бош.
— Добре се справя — призна и Балард. — Май човъркането в зъби е като копането на злато.
— Представи си обаче този живот — никой не се радва да те види.
— Да, защото си онзи, който пъха пръсти и метални инструменти в устите на хората.
— Неприятно, а?
— Не се различава много от положението на ченгетата. Напоследък хората никак не се радват да ни видят.
Пресякоха Долината, за да огледат кабинета и дома на Денис Хойл. Според регистъра на пътната полиция той бе живял по-рано в Малибу, но сега домът му бе разположен на склоновете край Колдуотър Кениън. Къща с ограден парцел и изглед към цялата долина Сан Фернандо. След това минаха през Сепулведа към Уестуд, където Джейсън Абът се занимаваше със стоматология, и се прехвърлиха от другата страна на магистралата в Брентуд, където той живееше.