Выбрать главу

Насочиха се на юг за последния оглед — местата, където покойният Джон Уилям Джеймс бе работил, живял и умрял. Но преди да стигнат, Балард кривна неочаквано към Венис. Бош се заблуди, че е сбъркала пътя.

— Не е натам.

— Знам — отвърна тя. — Искам само да се отклоня за малко. Една от жертвите на Среднощните — последната, има бивш съпруг, който живее някъде тук. И си рекох, че щом обикаляме да позяпаме, добре е да имам нагледна представа за мястото.

— Няма проблем. Да не предполагаш, че той е единият от Среднощните?

— Не го подозирам в това. Но има нещо гнило. Развели са се преди две години, а тя май още се страхува от него. Снощи измислих повод да му се обадя по телефона, за да проверя реакцията му, и той се държа гадно. Занимава се с някакви инвестиции в нови технологии.

— Там всички са гадняри. Какъв е адресът?

— Номер пет на „Спинакър“.

Стигнаха до тясна улица на една пресечка от брега. Къщите бяха в модерен стил, на няколко етажа и очевидно скъпи. Нямаше съмнение, че Реджиналд Карпентър е по-добре финансово от бившата си съпруга. След неговия дом имаше само още две къщи преди плажа. Трите етажа се издигаха над гараж за три коли, между приличащите си постройки и от двете страни имаше само тесни пролуки, в които се вместваха контейнери за отпадъци.

— Дано си има асансьор — подхвърли Бош.

Вдясно от гаража имаше врата с табела „Без реклами и просия, моля“. Балард наведе глава към страничния прозорец на колата, за да огледа фасадата догоре. Зърна края на дъска за сърфинг, подаваща се над парапета на балкон.

— Чудя се дали съм познавала по лице този тип, докато се размотавах наоколо.

Бош си замълча. Балард зави и пое обратно към авеню „Пасифик“, което минаваше по брега на лагуната Балона, разделяща Венис и Марина дел Рей. Подкараха по „Виа Марина“ и вече подминаваха още по-скъпи къщи дори от надценените имоти във Венис. Минаха покрай жилищния блок, където Джеймс бе живял, и излязоха на булевард „Линкълн“ — стоматологичният кабинет се намираше също в търговски център до огромния комплекс с кейове и яхти. И тук научиха нещо от „зяпането“. Семейната практика още съществуваше, седем години след неразкритото убийство на Джеймс. Имаше и табела с име — Дженифър Джеймс, стоматолог.

— Е, това обяснява някои неща — каза Балард.

— Наследила е кабинета и пациентите на съпруга си — отбеляза Бош. — А може и от самото начало да са били партньори.

— Питам се какво ли знае за факторинга.

— И за убийствата, включително за смъртта на нейния съпруг.

Бош посочи празно място в ъгъла на паркинга.

— Ей там е била колата му. Предполагаше се, че стрелецът е дошъл откъм Марина, прекосил паркинга и го застрелял през прозореца. Две попадения в главата, бърза и чиста работа.

— Сигурно не е оставил гилзи?

— Нямаше гилзи.

— Това би ни улеснило. А куршумите?

Бош завъртя глава.

— Не се занимавах аз със случая. Но доколкото си спомням, куршумите бяха безполезни. Сплескали се при удара в костта.

Балард се върна на булевард „Линкълн“ и подкара на север към магистрала 10.

— Какво друго знаеш за разследването? — попита тя.

Бош обясни, че убийството на Джон Уилям Джеймс било разследвано от екипа по убийства в участъка на Пасифик, където сметнали, че няма нито причини, нито улики, които да го свързват с насилствената смърт на Албърт Лий.

— Опитах се да ги убедя, но те не пожелаха да ме чуят. В Пасифик със случая се занимаваше Ларкин. Май вече се канеше да напуска, оставаха му има-няма три месеца и не искаше да рови в цял престъпен сговор. Аз пък влачех разследването за Лий от две години и не успявах да открия връзка, която да е неопровержима. Накрая научих, че версията им е убийство при обир. Джеймс имал часовник „Ролекс“ за десетина хиляди долара, подарък от жена му. Липсвал след убийството.

— Жена му, която наследила неговия дял в лабораторията и стоматологичната практика — промълви Балард. — Кога му е подарила часовника?

— Не знам. Но доколкото ми е известно, случаят си е останал неразкрит. Следственото дело би трябвало вече да е в центъра „Амансън“.

— Да се връщаме ли?

— Зависи още каква работа имаш днес.

— Тази вечер съм на смяна и трябва да навестя жените, станали жертви на Среднощните. Всички те попълват въпросници по моя молба.