— Още една връзка, която трябва да откриеш.
— Надявам се. Трябва да отида и при вдовицата на Рафа, за да я попитам за онзи заем от 25 000 долара.
Тя видя пролука в потока коли и зави в обратната посока по „Линкълн“. Този път пътуваха на юг към Уестчестър край другото летище.
— Добре се забавляваме, провираме се в задръстванията около две летища за един ден — подхвърли Балард.
— Движението е рехаво — възрази Бош. — Само почакай да отмине пандемията и хората пак да се втурнат да пътешестват. Пожелавам ти късмет със задръстванията тогава.
Центърът за квалификация „Амансън“ бе построен на булевард „Манчестър“ като част от мрежата за подготовка на нови служители, която полицейското управление бе създало. Вече не се побираха само в академията по хълмовете при стадиона „Доджър“, а бяха разпръснати на това място и на север в Долината. И общият градски архив на делата за убийства се намираше тук. Откриха го преди няколко години, когато броят на неразкритите убийства, набъбнал до над шест хиляди от 1960 година, изчерпи възможностите на участъците да съхраняват старите дела. Сега папките бяха подредени на рафтове в зала колкото квартална библиотека, осъществяваше се и проект за дигитализиране на материалите, за да има винаги място за нови следствени дела.
— Носиш ли значката, или картата на бивш полицай, ако попитат кой си?
— Картата е в портфейла ми — увери я Бош. — Не ми хрумна, че би се наложило да размахвам и значката пред някого.
— Едва ли ще ти потрябва. В почивните дни оставят тук само един-двама новобранци без късмет, колкото да е отворено. От страхопочитание няма да се сетят да ти поискат документ за самоличност.
— Щом смяташ, че още вдъхвам страхопочитание…
— Защо не вземеш разпечатките, за да не забравим датата на делото, което искаме да ни донесат.
Оставиха колата на паркинга, качиха се по стъпалата отпред и влязоха в голямото фоайе, чиито стени бяха осеяни с прославящи полицейското управление снимки. Преди години сградата приютявала централата на нефтена компания. Балард си каза, че тогавашните снимки във фоайето сигурно са прославяли нефтодобива.
Библиотеката с неразкритите убийства беше разположена на първия етаж в края на широкия коридор. На двойната врата липсваше табела, може би защото градските власти не смятаха за уместно да наблягат на факта, че тези папки вече заемат цяла библиотека.
Зад гишето имаше само един кадет на въртящ се стол, зает с някаква игра в телефона си. Вниманието му изведнъж се прикова във влезлите Балард и Бош, вероятно единствените посетители в този ден. Същият младок беше дежурен и предишния ден, когато Балард потърси следственото дело за Албърт Лий. Въпреки това му показа служебната си значка, докато Бош слагаше разпечатките пред гишето и прехвърляше листовете.
Кадетът носеше курсантска униформа с отлепяща се ивица върху десния джоб отпред. Явно за да бъде махната лесно, ако напусне академията. Фамилното му име беше Фарли.
— Аз съм Балард от участъка в Холивуд — напомни му тя. — Идвах вчера. Налага се да прегледаме още едно дело за случай от 2013 година.
Тя погледна разпечатката, в която се бе вторачил Бош — неговото копие от хронограмата на разследването за смъртта на Албърт Лий. Той плъзгаше пръст надолу по записаното през 2013 г. Намери запитването си до екипа по убийствата на участъка Пасифик за убийството на Джон Уилям Джеймс. Назова номера на следственото дело и Фарли си го записа прилежно.
— Добре, нека го потърся — каза той.
Дръпна се от гишето и се скри в лабиринта от рафтове, запълнени с пластмасови папки, всяка скрила историята на преждевременно прекъснат живот, за който още нямаше възмездие.
Фарли се бавеше. Всички дела бяха подредени в хронологичен ред, би трябвало да стигне лесно до рафтовете за 2013 година и да намери папката за Джон Уилям Джеймс.
Балард потропваше с пръсти нетърпеливо.
— Какво прави той, по дяволите? — промърмори Бош. Пръстите й замряха от внезапната догадка.
— Не е там.
— Какво искаш да кажеш?
— Проумях току-що. Делото на Албърт Лий го няма, защо да оставят и това?
— За кого говориш?
Преди тя да каже нещо, Фарли се върна без папка в ръцете си. Носеше само разписка като онази, която Балард видя предишния ден вместо следственото дело за Албърт Лий.
— Взето е — съобщи младежът.
— Дотук моят резултат е нула на две — въздъхна Балард. — Кой го е взел?
— Тед Ларкин, екип по разследване на убийства, участък Пасифик. Но тук е записано, че е взето преди пет години. Още преди създаването на тази библиотека. Също като предишното, което търсехте.