Посочи през рамо квартала на запад.
— Не знам дали това ще ти свърши работа, но имаме сведения за връзките му с „Лас Палмас“.
— Аха. И къде го откараха?
— В „Холивуд Презбитериън“. Още се крепеше.
— Какво ти казаха очевидците?
— Нищо особено. Оставих разпита за тебе. Оказва се, че Рафа отваря и портата, и бъчонка всяка Нова година. Черпи съседите, но идват и мнозина от „Лас Палмас“. Щом отброили секундите до полунощ, започнали да гърмят в небето и изведнъж Рафа се свлякъл. Досега никой не признава, че е видял момента, в който куршумът го е улучил. А навсякъде е наръсено с гилзи. Ще имаш нужда от късмет в ровенето.
Балард вирна брадичка към камера, монтирана над навес в единия край на площадката.
— Няма ли записи?
— Камерите отвън са макети — осведоми я Байрън. — Вътрешните работят, но не съм ги проверявал. Казаха ми, че са разположени под неподходящи ъгли.
— Ясно. Ти преди линейката ли дойде?
— Аз не, но кола 79 е изпреварила фелдшерите Финли и Уотс. От тях знам, че е ранен в главата. Ей там са, можеш да поговориш с тях.
— Ако се наложи.
Балард погледна кои полицаи опъват лентата, за да установи дали някой от тях говори испански. Тя знаеше най-употребяваните думи, но това не стигаше да разпитва очевидци. Но онзи, който връзваше края на лентата към страничното огледало на стар пикап, беше Виктор Родригес.
— Имаш ли нещо против Виктор да ми превежда? — попита тя Байрън.
Стори й се, че той се понамръщи под маската.
— Колко дълго?
— Отначало със свидетелите, после може би и със семейството. Ще намеря и човек от друг екип, ако се наложи да закараме някого в участъка.
— Добре, но ако имаме още някоя случка, ще се наложи да ти го отмъкна.
— Разбрахме се. Няма да се помайвам.
Балард отиде при Родригес, който беше при тях от около година, след като го прехвърлиха от Рампарт.
— Виктор, идваш с мен.
— Така ли?
— Хайде да поприказваме със свидетелите.
— Бива.
Мур дойде при нея, преди да е доближила групата в нишата.
— Мислех, че ще си седиш в колата — подхвърли Балард.
— От какво имаш нужда?
— Добре ще е някой да отиде в „Холивуд Презбитериън“, за да провери какво става с пострадалия. Искаш ли да отскочиш дотам с колата?
— Гадост…
— Или разпитай свидетелите и семейството, докато аз съм там.
— Дай ми ключовете.
— Така си и мислех. Ключовете още са в колата. После ела да споделиш какво си научила.
Балард даде указания шепнешком на Родригес, докато вървяха към хората.
— Без насочващи въпроси. Просто искаме да знаем какво са видели, какво са чули, всичко което помнят, преди господин Рафа да падне на земята.
— Схванах.
Следващите четиресет минути минаха в кратки разпити на събраните тук, но никой от тях не бе видял как жертвата е била простреляна. Всеки поотделно описа хаотичното гъмжило на площадката, повечето празнуващи вирнали глави нагоре при настъпването на полунощ, когато фойерверките и куршумите запълнили небето. Никой не призна да е участвал лично, но казаха, че някои съседи в тълпата стреляли нагоре с оръжията си. Нито един свидетел не съобщи нищо толкова важно, че да си струва да бъде закаран в участъка за допълнителни въпроси. Балард записа адресите и телефонните им номера в бележника си и им каза да очакват обаждане от следователи в отдел „Убийства“.
След това повика Финли и Уотс настрана, за да ги попита за първите им впечатления от местопрестъплението. Обясниха й, че пострадалият бил в безсъзнание, когато дошли. Изглеждало, че е улучен от падащ надолу куршум — раната била на темето. Добавиха, че били заети предимно с успокояване на тълпата, накарали хората да се отдалечат от жертвата, за да има място за фелдшерите от линейката.
Тъкмо приключваше разговора с тях и се обади Мур от медицинския център „Холивуд Презбитериън“.
— Всички от семейството на жертвата са тук и след малко ще научат, че е починал — съобщи тя. — Какво искаш да правя?
„Искам да се държиш като компетентен детектив“ — помисли Балард, но не изрече думите.
— Задръж семейството там. Идвам при вас.
— Ще се опитам — каза Мур.
— Не се опитвай, а го направи — натърти Балард. — Ще дойда след десетина минути. Знаеш ли дали те говорят английски?
— Не съм сигурна.
— Добре, провери и ми изпрати съобщение. Ще доведа някого да говори с тях, ако е нужно.
— Според тебе какво е станало там?
— Твърде рано е да умуваме. Ако е било злополука, стрелецът се е изнизал набързо. Ако не е било злополука, нямам нито записи от камери, нито очевидци.