Балард тупна с длан от досада. Досещаше се, че папката е взета, след като Ларкин е напуснал полицията. Някой се бе представил за двама детективи, водили разследвания, за да влезе в два различни полицейски участъка и да открадне следствените дела, като остави вместо тях правдоподобни разписки.
— Да си вървим — каза тя.
Обърна се и закрачи към вратата. Бош я последва.
— Благодаря ти, Фарли — подхвърли Балард през рамо.
Набиваше пети по широкия коридор към вратата, Бош не успяваше да я догони.
— Чакай малко де — подвикна зад нея. — Къде си хукнала? Нищо не можеш да…
— Искам да се махна оттук — прекъсна го тя. — За да поговорим отвън.
— Ами хайде да вървим с моята крачка. Не припирай толкова.
Балард забави ход и Бош я настигна.
— Що за гадости — изсумтя тя. — Някой краде следствени дела под носа ни в самото управление!
Негодуванието й привлече вниманието на двама кадети, които ги подминаваха.
— Изчакай малко — помоли Бош. — Нали каза, че искаш да поговорим отвън.
— Така да бъде.
Не даде воля на езика си, докато излизаха, слизаха по стъпалата и вървяха по паркинга към колата.
— Имат вътрешен човек — изтърси накрая.
— Това вече е ясно — съгласи се Бош. — Но кои са те? Зъболекарите? Или имат посредник?
— Това е важният въпрос — изтъкна тя.
Качиха се в нейния „Дифендър“ и тя изфуча от паркинга сякаш бе чула повикване „Код 3“. Мълчаха чак до отбивката към магистрала 10.
— И сега какво? — попита Бош.
— Ще отидем на още едно място. След това трябва да си върша работата по другото разследване. Казах на жертвите на насилниците, че ще отида при тях.
— Добре. А къде ще ходим преди това?
— Към стадиона „Доджър“.
— В академията ли? Но защо?
— Не в академията. В стадиона. Ще се погрижа да бъдеш ваксиниран, Хари. Имаш предимство, но вече ми се струва, че ако аз не ти помогна, просто няма да се случи.
— Хайде само да ме откараш вкъщи. Имам достатъчно време да се погрижа сам за това, вместо да губя и твоето.
— А, не. Отиваме. Ще го направим сега. Довери се на науката, Хари.
— Доверявам се. Но има адски много хора, които заслужават да получат ваксина преди мен. Пък и трябва да си запишеш час предварително.
Балард откачи служебната значка от колана си.
— Ето го твоя записан час.
18.
По време на общия инструктаж не привлякоха Балард към нов случай и тя съобщи на старшия дежурен, че отива в Долчинката за втори разговор с най-скорошната жертва на Среднощните. Той й напомни да не излиза без радиостанция.
Тя би могла да се обади на Синди Карпентър, но личните срещи с жертвите винаги бяха по-доброто решение. Присъствието на детектив не само им вдъхваше спокойствие, но имаше и по-голям шанс да си припомнят други подробности от извършеното срещу тях престъпление. При травма мозъкът се защитава, като се заема само с основните жизнени функции. Чак когато пострадалият се почувства в безопасност, паметта се връща към всички подробности. Карпентър също си бе спомнила как й се сторило, че я снимат. Балард се надяваше да заздрави връзката между детектив и жертва на престъпление с този разговор.
Но Карпентър, която още носеше работното си поло с емблемата на кафенето, отвори вратата и се сопна:
— Сега пък какво има?
— Ей, всичко наред ли е? — отвърна с въпрос Балард.
— Да, нямам проблеми. А ти защо идваш отново?
— Знаеш защо. Надявах се да си попълнила въпросника.
— Още не съм.
Понечи да затвори вратата и Балард протегна ръка да я възпре.
— Синди, защо си разстроена? Какво се е случило?
Трябваше да промени веднага целта на посещението си. Сега само искаше да влезе в къщата.
— Какво ли — обадила си се на моя бивш съпруг, а аз те помолих да не го правиш. Сега и с него трябва да се разправям.
— Не си ми казвала да не му се обаждам — поправи я Балард. — Каза ми, че ти не искаш да говориш с него, но си дала на патрулния полицай неговото име и телефонен номер за контакти с близките. И това е…
— Обясних ти, че не знам защо го направих. Бях объркана и уплашена. Не се сетих за никого друг.
— Синди, разбирам всичко, но аз все пак водя разследване и съм длъжна да вървя по всяка следа. Първо казваш на полицая името на бившия си съпруг, после не желаеш да говориш за него. Това ме накара да се замисля. Да, обадих му се. Не му казах, че са те нападнали насилници. Всъщност не отговорих на въпросите му. Предполагам, че той те е потърсил след това. Какво ти каза?