Карпентър тръсна глава, сякаш й дотегна умението на Балард да насочва разговора накъдето пожелае.
— Може ли да вляза? — настоя Балард.
— Ами щом си дошла…
Дръпна се назад от вратата. Балард влезе и продължи с опитите да уталожи положението.
— Синди, дано разбираш, че единствената ми цел в момента е да открия мъжете, които те нападнаха, и да ги натикам в затвора завинаги. Каквото и да върша по време на разследването, не го правя, за да ти навредя още повече. Изобщо не би ми хрумнало такова нещо. Хайде да седнем и да започнем със случилото се, след аз говорих с Реджиналд.
— Както искаш.
Карпентър седна на дивана точно там, където седеше и предишния път. Балард се настани в тапицирано кресло от другата страна на ниската масичка.
— Той ли ти се обади?
— Да, обади ми се — потвърди Карпентър. — Попита какво се е случило и аз му казах накрая.
— Той прояви ли съчувствие?
— Така се държа, но бездруго винаги се е преструвал, че е загрижен за мен. В това беше проблемът — само се преструваше. Но…
— Какво „но“?
— Ето защо се ядосах, че ти си го потърсила. Сега има за какво да ми натяква.
Балард чакаше, но Карпентър не добави нищо друго.
— Не разбирам, Синди. Защо да ти натяква?
— Аз го зарязах, нали? Аз поисках да приключим с този брак.
— Знам.
— И той ме предупреди, че съм щяла да съжалявам. Сега заради тебе научи какво ме сполетя и както вече казах, изрази съчувствие, но аз разпознах преструвката. Нямаше „нали ти казах“, но се подразбираше.
Карпентър се извърна към прозореца, зад който беше улицата. Балард мълчеше и премисляше наученото за брака й. Накрая стигна до нов въпрос.
— Синди, когато Реджиналд те попита какво се е случило, помниш ли да ти се е сторило, че той вече знае?
— Знаеше, разбира се. Нали ти си му казала.
— Не съм споменавала нищо за сексуалното насилие. Казах му само за влизане с взлом. Той знаеше ли, че си била изнасилена?
— Не мога да преценя.
— Опитай да си спомниш точно думите му.
— „Чух, че някакви хора нахълтали в къщата, ти добре ли си?“. Нещо подобно беше.
Балард се постара следващият й въпрос да е колкото може по-точен.
— Синди, припомни си разговора. Той наистина ли каза „някакви хора“? В множествено число?
— Не знам. Не мога да си спомня. Може и аз да му казах, че бяха двама. Важното е, че той вече знае, а аз не исках да научи.
Балард беше сигурна, че не спомена за повече заподозрени в телефонния разговор с Реджиналд. А Синди Карпентър не можеше да си спомни точно кой пръв е вмъкнал този факт при обаждането на нейния бивш съпруг. Подозренията на Балард само се засилваха, докато Карпентър разкриваше повече неща за него. От наученото си представяше Реджиналд като отмъстителен егоист с дребна душица.
Но нямаше как да не се пита защо мислите й все се връщат към този човек. Нали се предполагаше, че има алиби. А и досега не бе научила нищо, което да свързва Синди или Реджиналд Карпентър с другите две жертви на Среднощните.
— Той спомена ли къде е бил на Нова година?
— Върнал се току-що от ваканция с голф в пустинята, когато ти си го потърсила по телефона. Не каза мястото и не го попитах. Изобщо не ме интересува. А ти защо питаш?
— Стори ми се някак разсеян, когато му се обадих.
— Моля те, не му се обаждай повече.
— И без това нямах такова намерение.
Палм Спрингс също беше в пустинята. Колкото и неприязнено да се настройваше Балард към Реджиналд Карпентър, не изглеждаше вероятно да е замесен в нападенията на Среднощните. Реши засега да не се занимава с бившия съпруг на Синди и да продължи търсенето на връзка между трите жертви.
— Докъде стигна с въпросника?
— Почти приключих. Ето го.
Карпентър грабна сгънати листове от страничната масичка и се опита да ги подхвърли над масата за кафе към Балард. Ръката я подведе зле и снопчето хартия тупна в другия край на дивана.
— Ох, извинявай.
Балард стана и взе листовете.
— Календарът в него е с шейсет дни назад — оплака се Карпентър. — Аз трудно си спомням къде съм била преди седмица. Затова не е попълнен докрай. Но с другото се справих.
— Благодаря ти — каза Балард. — Знам, че ти е било неприятно да го попълваш точно сега, но наистина е ценен за разследването.
Прегледа страниците и прочете някои от отговорите на Карпентър в календарния раздел. Там имаше и въпроси за заведения и магазини. В седмицата преди Коледа и на самия ден бе отбелязано „Ла Хола“.