— Какво има в Ла Хола? — попита тя.
— Родителите ми живеят там — обясни Карпентър. — Винаги отивам на юг при тях за Коледа.
Балард дочете въпросника.
— Цял месец ли не си сипвала бензин в колата? А за пътуването до Ла Хола?
— Не знаех, че искате да пиша и такива неща.
— Искаме всички подробности, Синди. Каквото можеш да си спомниш.
— Отбивам се в бензиностанцията на „Шел“, която е на кръстовището на „Франклин“ и „Гауър“. По пътя към работата.
— Ето това искаме да научим. Местата, където отиваш често. Кога напълни резервоара за последен път?
— Когато се връщах от дома на родителите си след Коледа. Някъде в окръг Ориндж до пета магистрала.
— Добре, това няма значение за нас, струва ми се, защото е било еднократно. А скандалите? С някого в работата или другаде?
— Всъщност нямаше. Да де, клиентите се оплакват постоянно… просто им даваме нова чаша кафе и толкова.
— Значи нищо по-разгорещено? Особено напоследък?
— Не се сещам.
— Тук си написала, че си била в „Масаж за завиждане“… онова студио на „Хилхърст“ ли?
— Да, моите подчинени ми подариха ваучер за Коледа и аз го използвах в деня, когато си тръгнах по-рано от кафенето. И там нямаше нищо за отбелязване.
— Кой те масажира — мъж или жена?
— Жена.
— Ясно. Вероятно ще имам още въпроси, след като прегледам всичко.
Не спомена, че ще се появят въпроси и след като сравни отговорите на Карпентър с тези на другите две жертви.
— А ти научи ли нещо за онези, които са пипали уличната лампа? — попита Карпентър.
— Още не.
— Същите ли са били според тебе?
— Възможно е. Въпросникът е важен, защото трябва да открием къде нападателите са се засичали с тебе. Искаме да изясним кой би те набелязал и защо.
Карпентър плесна с длан по бедрото си, като че й бе омръзнало да търпи.
— Защо вината да е моя? — изрече гневно. — Защо да е заради нещо, което аз съм направила?
— Не казах това — припряно отрече Балард. — И изобщо не си го помислих.
Усети бръмченето на телефона си. Погледна екрана и видя вътрешния номер на участъка в Холивуд. Търсеше я старшият дежурен на смяната и това я подсети, че остави радиостанцията да се зарежда в колата. Прибра телефона, без да приеме обаждането.
— Да, ама точно така звучи — настоя Карпентър.
— Моля те да ме извиниш — отвърна Балард. — Нека го кажа ясно: не си направила нищо, с което да заслужиш или да си навлечеш това. Не си виновна в никакъв смисъл на думата. Говорим за онези, които те нападнаха. Опитвам се да науча къде и при какви обстоятелства тези ненормални, извратени индивиди са решили да изберат тебе. Нищо повече. Не искам да си мислиш, че се отнасям по какъвто и да е друг начин към този случай.
Карпентър пак се беше извърнала настрани, само промърмори:
— Добре…
— Знам, че понякога разследването става поредното напомняне какво си била принудена да понесеш — продължи Балард. — Но това е необходимо зло, защото искаме да заловим онези гадове и да ги пратим в затвора.
— Знам. И съжалявам, че се държах опърничаво.
— Не се държиш така, Синди. И изобщо няма за какво да съжаляваш.
Балард стана и сгъна листовете на въпросника.
— Тръгваш ли? — попита Карпентър.
Досега не искаше да я погледне и се зъбеше на въпросите й, а изведнъж като че се разстрои.
— Доколкото видях, търсят ме за още нещо. Трябва да си вървя. Но мога да намина и по-късно, ако искаш.
— Бива.
— На работа ли си утре?
— Не, почивен ден ми е.
— Ясно, значи ще се чуем, ако имам да ти кажа нещо.
Балард излезе от къщата и тръгна към колата, провери в движение има ли съобщение от участъка. Нямаше. Когато спря до колата, озърна се към уличната лампа при къщата на Синди Карпентър. Още не светеше.
19.
Още преди да се настани в служебната кола, телефонът й забръмча отново. Този път беше прекият й началник. И това означаваше, че старшият дежурен е решил да обезпокои Робинсън-Рейнълдс вкъщи, за да се оплаче, че тя не отговаря на обажданията нито по радиостанцията, нито по телефона.
— Лейтенант, тъкмо щях да позвъня на дежурния.
— Балард, какво правиш, по дяволите?! — изръмжа той.
— Аз бях при последната жертва на изнасилване. Емоциите й се отприщиха и моментът не беше подходящ да говоря по телефона пред нея. Освен това съм взела незаредена радиостанция, когато излизах от участъка. Още се зарежда в колата.
— Както и да е, но има шибан случай, където искат да отидеш.
— Тръгвам. Какво става? И къде?