— Зениците са малко разширени. Най-добре е фелдшерите от линейката да проверят състоянието ти.
— А те къде са? — попита Балард. — Нали е имало побой.
Пайтун отстъпи крачка назад и прибра фенерчето.
— Обадихме се, но май им се е струпало много — обясни Родригес.
— Я кажете какво всъщност стана тук.
— Обадил се съсед и съобщил за сбиване в апартамент 22 — докладва той. — Ние се отзовахме, но заподозрените се измъкнали, преди да пристигнем. И както Чара говореше с нападнатия, той я бутна внезапно към мен и офейка. Знаеш останалото.
— Той от нелегалните имигранти ли беше?
— Така и не стигнахме до въпроса — намеси се Пайтун. — Не беше тайландец. Съседът му е тайландец, но каза, че този човек бил от Камбоджа. Мисля, че е имал вземане-даване с „момчетата“ и се е боял да не го арестуваме, затова изчезна така.
Балард вече бе слушала твърде много за бандата „Азиатски момчета“, която тормозеше и легалните, и нелегалните имигранти от Югоизточна Азия.
Двама фелдшери влязоха в централния двор на сградата, Пайтун ги поздрави и каза:
— Жертвата на побоя си плю на петите, трябва обаче да прегледате детектив Балард. Тя падна и си удари главата.
Фелдшерите се съгласиха, но настояха да я заведат в линейката. Пайтун и Родригес останаха да си довършат работата по сигнала за побой, след който жертвата се изплъзна.
Балард седна под лампа на сгъваемия заден капак в линейката, а единият фелдшер провери жизнените й показатели, прегледа очите за разширени зеници и кожата на главата за наранявания и подуване. На ивицата за името на униформата беше написано „Сингъл“.
— Това фамилия ли е, или семейно положение? — подкачи го тя.
— Фамилното ми име, но често ми задават този въпрос.
— То се знае.
— И така, имате леко мозъчно сътресение според мен. Установихме умерено разширение на зениците и повишено кръвно налягане.
Пръстите в ръкавица опипаха кожата около очите й. Тя виждаше колко съсредоточен е погледът му, докато си върши работата. Носеше маска, но имаше проницателни кафяви очи, гъста кестенява коса и май беше с няколко години по-млад от нея. В едното му око се виждаше петънце вдясно под зеницата.
— Колобома — каза той.
— Моля?
— Гледате окото ми. Петънцето е вроден дефект на ириса, нарича се колобома.
— А тя засяга ли…
— Зрението ли? Не. Но когато е слънчево, трябва да нося тъмни очила. Тоест през повечето време.
— Поне е добре, че не пречи на зрението.
— Благодаря. Значи вие сте от другата страна на оградата?
— Какво искате да кажете?
— В холивудския участък, нали?
— А, да, участъка. Значи вие работите в противопожарната станция?
— Ъхъ. Може би ще се видим някой път на паркинга.
— Непременно.
— Но сега е необходимо да не правите нищо повече, а да се приберете вкъщи и да си почивате.
— Няма как. Аз съм единственият дежурен детектив в нощната смяна.
— Е, няма да свършите кой знае каква работа като детектив, ако стигнете до мозъчен оток и припадък.
— Чак толкова ли зле е?
— Ударили сте си главата доста сериозно. При такива сътресения е възможно натъртване и оток на мозъчните тъкани. Не твърдя, че и вашето състояние е такова, защото зениците са само леко разширени, но е задължително да внимавате. Можете да поспите, но е по-добре някой да ви буди и да проверява как сте през два-три часа. Да бъдете под наблюдение. В дома ви има ли кой да проверява вашето състояние през нощта?
— Живея сама.
— Щом е така, дайте ми телефонен номер и аз ще ви се обаждам през няколко часа.
— Сериозно ли говорите?
— Съвсем сериозно. Не бива да се отнасяте лекомислено към такава травма. Обадете се на началника си и му кажете, че си отивате вкъщи. Ако желае да разговаря с мен, ще повторя пред него същото, което казах и на вас.
— Добре, добре, ще ви послушам.
— Сега ми кажете номера, на който да ви се обаждам.
Балард му даде визитна картичка с името си и номера на мобилния телефон. Още не й се вярваше, че ще проверява как е тя. Но й се искаше да го направи. Харесваше и външността, и държанието му. И петънцето в окото му.
— А може ли да шофирам? Тук съм със служебна кола, която трябва да върна в участъка, и да се прибера със своята кола.
— Аз мога да карам вашата кола, защото бездруго се връщаме в станцията. Къде живеете?
— В Лос Фелис.
— Защо не се обадите да ви откарат у дома или някой от патрулните да го направи.
— Ясно. Ще уредя нещо.
— Добре. И ще проверя по телефона как сте след два-три часа.