— Ако си въобразява, че това е тормоз, още нищо не е видял — отбеляза тя.
Бош стоеше до нея, двамата изпратиха с поглед отдалечаващия се на север мерцедес.
— Твърде силно ли го притиснах? — попита тя.
— Поне той си мисли това.
— Майната му.
— И може би вече се обажда на партньорите си. Това ли искаше?
— Исках те да научат за мен.
21.
Балард и Бош се върнаха в църквата да проверят дали съпричастните към скръбта на семейството вече са поднесли съболезнованията си. Не завариха никого пред параклиса. Балард надникна и видя вътре вдовицата и дъщерите, но синът Габриел не беше там.
— Трябва да намеря Габриел, за да превежда, ако е необходимо. Остани тук, за да не си тръгнат.
— Аз ще ги забавя — обеща Бош.
Тя погледна през отворената двойна врата на голямата катедрала. Габриел седеше сам. Балард тръгна тихо по пътеката между редиците скамейки. Габриел драскаше с джобно ножче по дървото. Вече бе написал „Бог е с…“, но не й се вярваше да добави „спасител“ след тези дни.
— Габриел, престани.
Така го стресна, че момчето изтърва ножчето и то изтрака на мраморния под. Виждаха се следите от размазани сълзи по лицето му.
— Чуй ме — продължи Балард. — Знам колко е ужасно това, което сполетя вашето семейство. Ако искаш да не остане безнаказано, помогни ми да поговоря с твоята майка. Ела с мен.
Той се поколеба и протегна ръка надолу за ножчето.
— Дай ми го — помоли тя. — Не ти е нужно, само може да ти навлече неприятности. Хайде да поговорим с майка ти.
Габриел излезе на пътеката и подаде ножчето. Балард сгъна острието и го пусна в джоба си.
— Стореното на баща ти е зло — каза тя. — Но той заряза бандите и би искал ти да живееш като него. Не проваляй усилията му, Габриел.
— Няма — зарече се момчето.
— Ти ми каза в онази нощ, че баща ти е имал партньор — бял мъж от Малибу. Той дойде ли на панихидата днес?
— Така ми се стори. Той беше белият мъж тук, нали?
— Не знам, Габриел. Питам тебе. Знаеш ли как се казва?
— Не помня името му. Видях го само веднъж, когато дойде в сервиза.
Бош още стоеше пред параклиса и кимна, за да потвърди, че семейството е вътре.
Тя и Габриел влязоха, Бош остана при входа. Балард напомни на семейството коя е и каза, че е нужно да им зададе няколко въпроса. Добави, че Габриел се е съгласил да превежда, ако е необходимо. Майката, чието име беше Хосефина, се съгласи да говори с Балард. Сълзите през последните дни сякаш бяха оставили незаличими следи по кафявата й кожа. Балард вече бе виждала това изражение на стотина женски лица, след като насилието им е отнело мъжете: „Как ще живея? Как ще се грижа за семейството си?“.
— Първо, искам да ви уверя, че правим всичко възможно да открием онзи, който стори това на Хавиер — започна тя бавно. — Имаме насоки, които проследяваме с надеждата да стигнем до арест. Не мога да споделя всичко, което правим, затова е възможно някои въпроси да ви се сторят чудати. Само ви моля да проявите търпение и да помните, че исканата от вас информация е важна. Разбирате ли ме, или предпочитате Габриел да ви преведе?
— Разбирам, да — потвърди Хосефина.
— Чудесно. Благодаря ви. Нека започна с въпроса, който вече ви зададох онази нощ в болницата. Знаете ли дали някой е искал да стори зло на Хавиер?
— Не. Кому би хрумнало? Хавиер беше добър човек.
— Споменавал ли е наскоро за недоволни клиенти или служители?
— Не. Всички са доволни. Там всичко беше добре.
— Хавиер остави ли завещание?
Недоумението на жената пролича веднага. Балард се озърна към Габриел, чудеше се как да му обясни. Бош се обади гръмко от другия край на параклиса:
— Ултимо тестаменто.
Балард му кимна. Можеше да си представи колко пъти и той е трябвало да задава такива въпроси при разследването на убийства. После пак се вгледа в Хосефина, която обсъждаше нещо със сина си на испански.
— Тя не знае — каза Габриел.
— Имаше ли адвокат? — попита Балард. — Абогадо?
— Си, си, си — изстреля думата Хосефина. — Дарио Калвенте ес су абогадо.
Балард кимна.
— Благодаря ви. Ще му се обадим и може би той ще поиска разрешение от вас, преди да разговаря с нас.
Габриел преведе, Хосефина кимна.
— Господин Калвенте дойде ли днес?
Хосефина кимна отново.
— Познавате ли деловия партньор на вашия съпруг?
— Не.
— Той беше ли тук днес? Питам за доктор Хойл.
— Не знам.