За Балард вече беше ясно, че Хосефина знае твърде малко за бизнеса на своя съпруг, затова трябваше да обсъди с адвоката му завещанието, застраховката и регистрационните данни за съвместния бизнес.
— Хосефина, знаехте ли, че Хавиер е бил принуден да плати откуп, за да напусне бандата „Лас Палмас“?
Жената кимна и помълча, за да обмисли отговора си. Каза нещо на испански и Габриел преведе:
— Не можехме да имаме семейство, ако той беше продължил да върши онези неща с бандата.
— Колко трябваше да плати?
— Вейнтисинко — отговори Хосефина.
— Двайсет и пет хиляди?
— Си. Да.
— Добре. Откъде намери толкова пари?
— Ел дентиста.
— Неговият партньор ли ги даде?
— Си.
— Как се е запознал със зъболекаря? Кой го е довел при него?
Габриел преведе въпросите, но нямаше отговор. Хосефина завъртя глава. Не знаеше.
Балард каза, че ще ги потърси, ако има да им съобщи нещо за разследването, и помоли Габриел да преведе думите й, за да е сигурна, че Хосефина я разбра. След това двамата с Бош излязоха и тръгнаха към неговата кола.
— Дали да не намерим онзи абогадо Дарио Калвенте? — предложи тя.
— Неделя е. Съмнявам се да е в офиса.
— Можем да го открием. Хайде да отидем с моята кола. После ще те върна тук.
— Чудесно.
Балард написа името на адвоката в търсачката на смартфона си и намери неговия сайт. И преди да седне в колата, остави съобщение за него. Също като адвокатката на Синди Карпентър и сайтът на Калвенте обещаваше денонощно обслужване седем дни в седмицата.
— Ще проверя в пътната полиция за домашния му адрес, ако не ми се обади скоро — каза тя на Бош.
Настаниха се в нейния „Дифендър“ и почти мигновено някой с неразпознаваем номер потърси Балард. Тя предположи, че е Калвенте.
— Детектив Балард, слушам ви.
— Балард, ти нарочно ли не се обаждаш, когато те търся?
Разпозна гласа на лейтенант Робинсън-Рейнълдс.
— Няма такова нещо. Аз бях… в църква, затова изключих телефона.
— Неделя е, Балард, помня това, но не очаквах да си от онези, които ходят на църква.
— Панихида за жертвата на убийството, което разследвам. Трябваше да говоря със семейството и да огледам присъстващите, нали разбираш.
— Балард, не бива да се занимаваш с това. Трябваше да си в болница.
— Нищо ми няма, лейтенант. Само си ударих главата.
— Я ме чуй — в доклада за нощната смяна е записано, че фелдшер от спешната помощ ти е наредил да се прибереш вкъщи. Не искам само неговото мнение, ясно ли е? Искам да отидеш в спешно отделение на болница и да те прегледат там, преди да вършиш каквото и да било.
— Работя по сведения и вече ти казах, че нищо…
— Детектив Балард, не ти предлагам, а ти заповядвам. Никакви рискове при травма на главата. Иди за преглед в спешно отделение. След това ми се обади да знам резултата.
— Добре. Щом приключа тук, ще отида.
— Тази вечер, детектив Балард. Искам да ми се обадиш тази вечер.
— Ще го направя, лейтенант.
След разговора тя сподели с Бош каква заповед получи.
— Звучи разумно — съгласи се той.
— И ти ли? — укори го Балард. — Добре съм си, а ходенето в болница ще ми загуби твърде много време.
— От полицията си. Ще се заемат с тебе почти незабавно.
— Ами няма да го направя, докато не започне смяната. Няма да прахосвам личното си време за това. И като споменах времето, няма да чакам обаждането на този абогадо. Денонощно било обслужването, да бе.
Позвъни в комуникационния център, представи се със служебния си номер и помоли да проверят за регистрационни данни на автомобил на името на Дарио Калвенте. Провървя й, имаше само един адрес на човек с това име в Лос Анджелис. Благодари на оператора и прекъсна.
— Силвър Лейк — каза на Бош. — Още ли искаш да отидем?
— Хайде да го направим.
Стигнаха дотам за петнайсет минути. Калвенте живееше в къща от 30-те години на миналия век в испански стил, разположена близо до брега. Качиха се по каменни стъпала към верандата отпред. Имаше голям панорамен прозорец с изглед към езерото, но го закриваше плакат „Животът на чернокожите има значение“.
Балард потропа на вратата, държеше служебната си значка. Отвори им мъж на около четиресет години, беше го видяла на панихидата. Още носеше същия костюм, само бе свалил вратовръзката. Имаше гъсти мустаци и тъмнокафяви очи като на Бош.
— Господин Калвенте, аз съм от полицейското управление на Лос Анджелис — започна Балард. — Моля да ни извините, че ви безпокоим у дома, но аз оставих съобщение на вашия сайт, а вие не ми се обадихте.