Полунощ в Ел Ей [bg]

Калвенте махна с ръка към нея.

— Видях ви днес на панихидата за Хавиер.

— Така е, бях там. Аз съм Рене Балард, а това е моят колега Хари Бош. Хосефина Рафа ни каза, че сте били адвокат на нейния съпруг и бихме искали да ви зададем няколко въпроса.

— Не знам дали бих могъл да ви кажа нещо полезно. Да, свърших малко работа за Хавиер, но само срещу ремонта на моята кола. Не мога да кажа, че официално бях негов адвокат.

— Знаете ли дали той е имал и друг адвокат?

— Не ми се вярва. Затова ме помоли за помощ.

— Кога се случи?

— О, преди няколко месеца. Съпругата ми попадна в катастрофа и уредих да откарат колата при Хавиер. Щом научи, че съм адвокат, той помоли да направя нещо за него.

— Какво по-точно? Можете ли да ни кажете?

— Информацията е отчасти поверителна, но беше свързано с подписан от него договор. Искаше да знае как би могъл да прекрати съдружие.

— Съдружие за неговия бизнес ли?

Калвенте се загледа встрани от тях към водата. Поклати глава, като че преценяваше дали да отговори. Накрая се взря в Балард и кимна сдържано.

— Вие успяхте ли да му помогнете? — попита тя.

— Не съм специалист по договорно право. Казах му, че не виждам в договора никакви слаби места, от които би могъл да се възползва. И подчертах, че трябва да потърси и мнението на адвокат, който се занимава с договори. Попитах иска ли да му препоръчам някого, но той отказа. Затова ми направи отстъпка за ремонта на колата. Това беше всичко.

— Спомняте ли си дали неговият партньор се казваше Денис Хойл?

— Да, май това беше името, но не съм сигурен. Минаха месеци оттогава.

— Той спомена ли каква е причината за желанието му да прекрати договора?

— Само каза, че положението не било добро за него, защото отдавна си е изплатил дълга към този човек, но още трябвало да му дава дял от печалбата. Партньорството им щеше да продължи, докато е собственик на сервиза.

— Какъв дял имаше Хойл в неговия бизнес?

— Двайсет и пет процента, струва ми се.

— Щом само дадохте мнение за договора, защо отидохте на панихидата днес?

— Е… аз… исках да изкажа своите съболезнования на семейството и да ги уверя, че съм на тяхно разположение, ако имат нужда от нещо, свързано с правото.

— Впрочем как научихте, че Рафа е станал жертва на убийство?

— Когато отидох на църква тази сутрин, видях панихидата в графика. И едва днес научих за убийството. Това е ужасен удар за неговото семейство.

Балард се обърна към Бош, но той завъртя глава — нямаше други въпроси.

— Благодаря ви, господин Калвенте. Много ни помогнахте.

— Радвам се да чуя това.

Бош слизаше бавно по стъпалата към улицата, наложи се Балард да го изчака. Щом стъпи на тротоара, той прошепна:

— Този е като лешоядите, дебнещи линейки. Едва е познавал покойника, но отива на панихидата, а?

— И това го има. Гледал ли си филма „Присъдата“ на Сидни Лъмет?

— Май не съм. Почти не гледам филми напоследък.

— Този е стар, с Пол Нюман в главната роля. Имаше период, когато изгледах доста филми с него. Както и да е, той играе адвокат… всъщност алкохолик, който се опитва да събира клиенти, като отива на погребения и там раздава визитни картички.

Бош се озърна към къщата.

— И този сигурно отива на много погребения.

— Но ние научихме нещо ценно от него — напомни Балард. — Хавиер е искал да се отърве от договора. Ето ти възможен мотив.

— Така си е. Но договорът е защитавал интересите на Хойл. Според Калвенте всичко е било законосъобразно. И все още е необходимо да намерим посредника за факторинга с надеждата чрез него да стигнем до човека с „Валтер П“ калибър 22.

— Довечера пак ще отида при хората от борбата с бандитизма. Имали са „кука“, от която са научили преди години, че Хавиер се е махнал от „Лас Палмас“ с откуп. Мисля, че е жена. Предишния път не пожелаха да ми кажат името й, но сега ще ги накарам. Тя може да знае кой е уредил сделката му с Хойл.

— Добре си го намислила.

Петнайсет минути по-късно Балард остави Бош при колата му и подкара към спешното отделение на „Холивуд Презбитериън“, но я потърси по телефона фелдшерът Сингъл.

— Как се чувствате?

— В момента пътувам към спешно отделение.

— Ох, не… какво се случи?

— Нищо ми няма. Моят началник не ме пуска на работа без заключение на лекар от спешното. Казах му, че според един превъзходен фелдшер тази сутрин не съм пострадала зле, но той настоя въпреки това.

— Колко жалко. Исках да ви поканя на вечеря в противопожарната станция.