Прекъсна разговора и отиде при Родригес.
— Виктор, трябва да ме закараш в „Холивуд Презбитериън“.
— Няма проблем.
Балард уведоми Байрън къде отиват и го помоли да охранява местопрестъплението, докато се върнат.
Докато прекосяваше площадката с Родригес към патрулната кола, видя първите капки дъжд да падат на асфалта сред гилзите.
4.
Родригес включи сигналните светлини, но не и сирената, за да стигнат по-бързо до болницата. Балард се възползва от тези минути, за да се обади в дома на своя лейтенант и да му каже какво е научила. Дерек Робинсън-Рейнълдс, началникът на детективите в Холивуд, отговори веднага — вече й бе пратил съобщение с искане да го осведомява за всичко.
— Балард, очаквах да се обадиш по-рано.
— Извинявай, шефе. Трябваше да говорим с неколцина свидетели, за да се ориентираме. Освен това научих току-що, че пострадалият е починал.
— Значи трябва да включа Западното бюро. Знам обаче, че всички там са заети с двойно убийство от вчера.
Западното бюро се занимаваше с разследването на убийствата. Робинсън-Рейнълдс беше готов да им прехвърли случая, но му беше ясно, че неговият колега начело на бюрото няма да се зарадва.
— Шефе, можеш да постъпиш и така, разбира се, но още не съм наясно какво се е случило. Мнозина са стреляли в полунощ. Не съм сигурна дали е злополука, или умишлено убийство. Отивам в болницата да огледам жертвата.
— Никой нищо ли не е видял?
— Поне никой от свидетелите, които са останали на мястото. Само видели как пострадалият паднал на асфалта. Онези, които са видели как е станало, са офейкали оттам, преди да се появят полицаи.
В краткото мълчание лейтенантът обмисляше какво да прави. Оставаше един квартал до болницата и Балард заговори първа.
— Шефе, нека аз продължа със случая.
Той не каза нищо и тя се постара да го убеди.
— Западното бюро е заето с двойното убийство. А с този случай дори не сме наясно. Нека продължа и сутринта ще видим докъде сме стигнали. Ще ти се обадя тогава.
— Не знам, Балард — каза лейтенантът накрая. — Не съм убеден, че ми харесва да обикаляш сама насам-натам.
— Не съм сама. С мен е Лайза Мур, забрави ли?
— Да бе. Нещо ново тази вечер?
Питаше я за Среднощните.
— До този момент — нищо. Вече сме пред „Холивуд Презбитериън“. Тук е семейството на починалия.
Това подтикна Робинсън-Рейнълдс да вземе решение.
— Ще изчакам с прехвърлянето на случая към Западното бюро. Засега. Дръж ме в течение по всяко време, Балард.
— Разбрано.
— Добре, действай.
Щом той прекъсна, телефонът на Балард избръмча заради съобщение. Родригес спираше зад колата на Балард, която Мур бе оставила на място за линейки.
— С Тирето ли говори? — попита Родригес. — Какво каза?
С прякора Тирето повечето хора в участъка наричаха Робинсън-Рейнълдс зад гърба му. Балард прочете съобщението от Мур: „Никой от тях не говори английски“.
— Разреши ни да продължим — подхвърли тя на Родригес.
— И аз ли? — попита той.
— Вероятно ще имам нужда от тебе и тук.
— Сержант Байрън ми нареди да се върна на местопрестъплението колкото може по-бързо.
— Сержант Байрън не отговаря за разследването. Ще ме придружаваш, докато не те освободя.
— Добре, ясно… но ти му кажи.
— Ще му кажа.
Балард намери Мур в чакалнята на спешното отделение сред група от плачещи жени и един тийнейджър. Семейството на Рафа бе научило току-що за смъртта на своя съпруг и баща. Съпругата, трите пълнолетни дъщери и момчето преливаха от потрес, скръб и гняв в различни съотношения.
— Олеле… — промълви Родригес, докато ги доближаваха.
Никой не обича да го залива вълната от мъка след новината за неочаквана смърт.
— Виктор, чувала съм, че искаш да станеш детектив някой ден — подхвърли Балард.
— О, така си е.
— Добре, значи ти възлагам да помагаш на детектив Мур в разговора със семейството. И не само да превеждаш. Задавай въпроси. Знаят ли да е имал врагове, какви са били връзките му с „Лас Палмас“, кой друг е бил пред сервиза тази вечер. Искам от тебе имена на хора.
— Ясно, а ти? Къде ще…
— Трябва да огледам трупа. След това ще дойда при вас.
— Разбрах.
— Чудесно. Предай на детектив Мур какво ти заръчах.
Балард се отдалечи от него и се отправи към регистратурата. Скоро я заведоха обратно при сестринския пункт в средата на спешното отделение. Наоколо имаше много ниши за преглед и лечение, разделени с плътни пластмасови завеси. Тя попита една сестра дали тялото на починалия от огнестрелна рана вече е било преместено и чу, че още чакат екип от моргата да го прибере. Сестрата й посочи една от закритите ниши.