Балард отмести пастелнозелената завеса, вмъкна се в нишата и пак я затвори. Трупът на Хавиер Рафа беше сложен по гръб. Никому не бе хрумнало да го покрие. Синята работна риза с името му на овален стикер беше разкопчана, на гърдите личаха остатъци от гел, вероятно от опитите да бъде реанимиран с електростимулация на сърцето. Имаше и белезникави петна по кафявата кожа на гърдите и шията. Очите зееха отворени, от устата му се подаваше гумено приспособление. Балард знаеше, че са го поставили преди електрошока.
Тя извади чифт черни латексови ръкавици от чантичка на колана си и ги сложи на ръцете си. Обърна внимателно главата на мъртвеца, за да намери входната рана. Косата беше дълга и къдрава, но раната се забелязваше в задната част на темето под слепнатите от кръвта кичури. Съмняваше се при такова разположение на входната рана да има и изходна. Куршумът още беше в главата, което улесняваше криминалистите.
Наведе се още малко, за да огледа раната отблизо. Явно беше от малокалибрен куршум, забеляза и че има опърлени косми. Значи цевта на оръжието е била на двайсетина сантиметра от главата при изстрела. Видя и миниатюрни парченца изгорял барут в косата на Хавиер Рафа.
И вече беше наясно, че това не е злополука. Рафа е бил убит. Престъпник се е възползвал от секундите, когато всички са зяпали нагоре в полунощ и наоколо са ехтели гърмежи, за да доближи оръжие до главата на Рафа и да натисне спусъка. В този миг Балард проумя, че иска да поеме случая — щеше да си мълчи за своето заключение до момента, когато ще е късно да прехвърлят разследването на друг полицай.
Знаеше и че това може да бъде пътят към собственото й избавление.
5.
Балард пак закри нишата със завесата и се върна при сестринския пункт, за да не пречи на минаващите в пълното спешно отделение. Извади телефона си и набра номера на екипа по борба с бандитизма в холивудския участък. Никой не отговори. Тя се обади на дежурния. Чу гласа на сержант Кайл Далас и го попита кой от екипа е нощна смяна.
— Трябва да са Дженсън и Кордеро — отговори той. — И май сержант Дейвънпорт е някъде наоколо.
— В участъка ли са, или навън?
— Току-що видях Кордеро в стаята за почивка и ми се струва, че всички са се прибрали, след като отмина пукотевицата.
— Добре, ако ги видиш, кажи им да не мърдат никъде. Трябва да говоря с тях. Ще дойда скоро.
— Ще предам.
Излезе в чакалнята през автоматичната врата на отделението и видя Мур и Родригес, седнали в един ъгъл със семейството на Рафа. Рене се подразни, че Мур не е предпочела да говори с всеки поотделно. Напомни си обаче, че Мур е свикнала с разследването на сексуални посегателства, при което обикновено говори с жертвата насаме. Нямаше подходящ опит, Родригес пък нямаше никакъв опит в разпити.
Забеляза, че синът е седнал встрани от групичката и се озърта към Мур над раменете на две от сестрите си. Изглеждаше достатъчно млад, за да е ученик, значи имаше шанс да говори английски.
Отиде при него, докосна рамото му и прошепна:
— Говориш ли английски?
Момчето кимна.
— Ела с мен, моля те — добави тя.
Заведе го в друг ъгъл. Изненада се, че в чакалнята има толкова малко хора, особено след полунощ на Нова година. Предложи му стол с жест и дръпна стол за себе си, за да бъдат лице в лице.
Двамата седнаха.
— Как се казваш?
— Габриел.
— Ти си син на Хавиер, така ли?
— Да.
— Съжалявам, че загуби баща си. Ще разкрием какво се е случило и кой го е направил. Аз съм детектив Балард. Ако искаш, наричай ме Рене.
Габриел огледа униформата й.
— Детектив, значи?
— Всички дежурни на Нова година трябва да носим униформа — обясни Балард. — Всички сме навън в тази нощ. На колко години си?
— На петнайсет.
— Къде учиш?
— В Холивуд.
— И ти ли беше в двора на сервиза в полунощ?
— Да.
— Близо до баща си ли стоеше?
— Ами… не, бях при кадилака.
Балард бе видяла ръждясващ кадилак на площадката. Багажникът беше отворен, вътре имаше цяла бъчонка бира в голяма кутия, пълна с лед.
— Имаше ли някой друг при тебе?
— Моята приятелка.
— Името й?
— Не искам да я забърквам в никакви неприятности.
— Нищо няма да й се случи. Просто се опитваме да изясним кой е бил там.