Полунощ в Ел Ей [bg]

Балард чакаше.

— Лара Розас — каза Габриел накрая.

— Благодаря ти — кимна тя. — От училището ли познаваш Лара, или от квартала?

— Ъъ… и от училището, и от квартала.

— Тя вкъщи ли си отиде?

— Да, прибра се, когато ние тръгнахме към болницата.

— Ти видя ли какво се случи с баща ти?

— Не, видях го веднага след това. Лежеше на асфалта.

Габриел не проявяваше никакви чувства, Балард не виждаше и следи от сълзи по лицето му. Знаеше, че това не означава нищо. Хората преживяват и изразяват потреса и скръбта по какъв ли не начин. Необичайното поведение или привидната липса на емоции не биваше да се смятат за подозрителни.

— Видя ли някого на празненството, който се държеше странно или ти беше непознат?

— Нищо такова нямаше — отрече Габриел. — При бирата се навърташе някакъв мъж, който май не беше от компанията. Но нали веселбата беше на улицата. Откъде да го знам какъв е.

— Казаха ли му да се махне?

— Не, просто си стоеше там. Взе си бира и сигурно си тръгна. Повече не го видях.

— От квартала ли беше?

— Съмнявам се. Не съм го виждал досега.

— Защо смяташ, че не беше от компанията?

— Ами защото беше бял, а и изглеждаше някак мърляв. Заради дрехите и всичко останало.

— Според тебе бездомен ли беше?

— Не знам, може и да е бил бездомен. Така си помислих.

— Преди стрелбата ли го видя?

— Да, преди. Сигурен съм. Още преди всички да се загледат нагоре.

— Казваш, че дрехите му били мръсни. Какво беше облякъл?

— Сиво горнище с качулка и сини джинси. Панталонът му беше изцапан.

— С кал или нещо мазно?

— С кал, струва ми се.

— Качулката на главата му ли беше? Видя ли косата му?

— С вдигната качулка беше. Но изглеждаше, че си е обръснал главата.

— Ясно. А помниш ли какви бяха обувките му?

— Не, нищо не мога да кажа за обувките.

Балард помълча, стараеше се да запомни подробностите за непознатия. Не записваше нищо. Смяташе, че е по-добре да гледа Габриел в очите и да не го стресне, като извади бележник и химикалка.

— Видя ли още някого, на когото не му беше мястото там?

— Други нямаше — каза Габриел.

— И не си сигурен дали онзи човек се е навъртал наоколо, след като си е взел бира?

— Повече не го видях.

— А когато го видя за последен път, колко оставаше до полунощ и стрелбата?

— Де да знам… към половин час.

— Видя ли баща си или някой друг да го питат какво прави там, или да му казват да си върви?

— Не, защото беше веселба за хората от квартала. Всеки е добре дошъл.

— Видя ли други бели на веселбата?

— Да, имаше неколцина.

— Но не изглеждаха подозрително?

— Не.

— За разлика от онзи мъж.

— Е, това си беше купон, а той дойде мръсен. И си беше нахлупил качулката, сещате се.

— Баща ти е носил работна риза. Така ли се обличаше винаги?

— Носеше я, щото на нея е изписано името му. Искаше всички съкварталци да знаят кой е. Всеки път го правеше.

Балард кимна. Време беше да задава по-трудни въпроси, но и да задържи това хлапе на своя страна колкото може по-дълго.

— Габриел, ти стреля ли тази вечер?

— Не, как може — отрече той.

— Ясно, добре. Имаш ли някакви връзки с „Лас Палмас 13“?

— Що за въпрос е това? Не съм гангстер. Баща ми казваше: „За нищо на света“.

— Не се ядосвай. Аз само се опитвам да разбера кое какво е. Не си свързан с тях, чудесно. Но баща ти е имал връзки с тях, нали?

— Отдавна беше зарязал тези гадости. Вършеше всичко законно.

— Добре, радвам се да чуя това. Научих обаче, че на празненството пред сервиза е имало и хора от „Лас Палмас“. Вярно ли е?

— Не знам, може да е имало. Баща ми е израснал с тези хора. Не ги е изритал ей така от живота си. Но при него всичко беше законно, дори имаше бял партньор в бизнеса. Не подхващайте тези приказки за „връзки с бандите“. Това са глупости.

Балард кимна.

— Радвам се да чуя и това, Габриел. А можеш ли да ми кажеш дали и неговият партньор беше в двора?

— Не го видях. Приключихме ли?

— Все още не, Габриел. Как се казва бизнес партньорът на твоя баща?

— Не знам. Той е лекар в Малибу, или нещо подобно. Видях го само веднъж, когато дойде с огъната броня.

— Огъната броня ли?

— На неговия мерцедес. Закачил нещо на задна и бронята се беше огънала.

— Разбрах. Добре, Габриел, искам още две неща от тебе.

— Какви?

— Нужен ми е телефонният номер на твоята приятелка и искам да дойдеш с мен до моята служебна кола за минута.