Нора Робъртс
Полунощ в смъртта
„Добруването на хората е върховният закон.“
Първа глава
Убийците не спазват традициите. Те са лишени от чувства. За убийците няма празници или почивни дни.
Залавянето на убийците беше нейният занаят, ето защо вместо да прекара Коледната утрин в дома си, лейтенант Ив Далас зъзнеше в мрака, предшестващ зазоряването, докато пръскаше с безцветен спрей кожените ръкавици, които Рурк й беше подарил за празника.
Диспечерът й се бе обадил преди малко, а нямаше и шест часа, откакто беше приключила разследване, което беше изчерпало цялата й енергия. Първата й Коледа със съпруга й не започваше особено приятно.
Ала за съдията Харолд Уейнгър събитията се бяха развили още по-неприятно.
Трупът му беше открит в центъра на ледената пързалка в Рокфелер Сентър. Мъртвецът бе положен по гръб, така че изцъклените му очи да се взират в огромната елха, символ на добра воля към жителите на Ню Йорк.
Беше гол и тялото вече бе посиняло. Буйната побеляла коса, с която съдията се гордееше, беше остригана като че с тъпа ножица. Макар лицето му да бе покрито със синини и рани, Ив веднага го позна.
През десетте години, откакто работеше в полицията, често беше присъствала на съдебни дела, председателствани от него. Смяташе го за солиден и уравновесен човек, който познаваше всички тънкости на закона и обичаше професията си.
Приведе се, за да разгледа по-добре думите, които бяха изписани с нагорещен метал върху гърдите на мъртвеца.
НЕ СЪДИ, ЗА ДА НЕ ТЕ СЪДЯТ.
Надяваше се надписът да е бил направен след като човекът вече е бил мъртъв, но се съмняваше в състрадателността на убиеца.
Съдията Уейнгър беше зверски пребит, пръстите и на двете му ръце бяха счупени. Дълбоките рани на китките и глезените му подсказваха, че е бил завързан. Но смъртта му не беше причинена нито от побоя, нито от изгарянията.
Въжето, с което го бяха обесили, се врязваше в шията му. Ив разбра, че смъртта на съдията е била особено мъчителна. Очевидно вратните му прешлени не бяха счупени, а спуканите кръвоносни съдове в очите и по лицето му свидетелстваха за бавно задушаване.
— Искал е да останеш жив колкото е възможно по-дълго — промълви тя. — Искал е да чувстваш всичко, което ти е причинявал.
Отпусна се на колене и прочете бележката, която плющеше под ледения зимен вятър. Парчето хартия беше поставено върху чатала на мъртвеца като странна набедрена препаска. Имената бяха грижливо изписани с печатни букви.
СЪДИЯ ХАРОЛД УЕЙНГЪР
ПРОКУРОР СТЕФАНИ РИНГ
СЛУЖЕБЕН ЗАЩИТНИК КАРЛ НИЙСАН
ДЖЪСТИН ПОЛИНСКА
ДОКТОР ШАРЛОТ МАЙРА
ЛЕЙТЕНАНТ ИВ ДАЛАС
— Запазил си ме „за десерт“, а, Дейв? — промърмори младата жена.
Стилът на престъпника й беше познат. Този човек се наслаждаваше, когато причиняваше болка на жертвите си, след което ги убиваше по особено мъчителен начин. Дейвид Палмър обичаше работата си — своите „експерименти“, както се бе изразил, когато преди три години Ив най-сетне успя да го залови.
До този момент беше успял да ликвидира осем души, а полицията разполагаше с обемисто досие, в което бяха описани „подвизите“ му. Уейнгър му беше дал доживотна присъда, която Палмър излежаваше в затвор със строг режим за престъпници с умствени увреждания.
— Избягал си, нали, Дейв? — едва чуто изрече Ив. — Познавам методите ти. Изтезания, унижения, изгаряния… Накрая изхвърляш тялото на място, посещавано от много хора. Имаме работа със самия Палмър, не с негов подражател. Вдигнете трупа — добави тя и бавно се изправи. Беше смазана от умора.
По всичко изглеждаше, че последните дни на 2058 година няма да бъдат празнични за нея.
Щом седна в колата си, Ив включи отоплителната система, свали ръкавиците си и уморено потърка челото си. Трябваше да докладва за случилото се, но реши да изпрати рапорта от домашния си компютър. За нищо на света нямаше да прекара първия ден на Коледа в полицейското управление.
Свърза се по видеотелефона с диспечера и нареди всички от списъка, открит върху трупа, незабавно да бъдат уведомени за опасността, а домовете им да бъдат охранявани от униформени полицаи.
Без да спира автомобила, тя включи компютъра:
— Искам информация за Дейвид Палмър, намиращ се в затвора „Рексал“ за престъпници с умствени увреждания.
РАБОТЯ… ДЕЙВИД ПАЛМЪР, ИЗЛЕЖАВАЩ ОСЕМ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ДОЖИВОТНИ ПРИСЪДИ В „РЕКСАЛ“, НАМИРАЩ СЕ НА КОСМИЧЕСКА СТАНЦИЯ, НА 19 ДЕКЕМВРИ Е ИЗБЯГАЛ ПО ВРЕМЕ НА ТРАНСПОРТИРАНЕТО МУ ДО ЗАТВОРНИЧЕСКАТА ЛЕЧЕБНИЦА. В МОМЕНТА СЕ ИЗДИРВА.