Выбрать главу

— Сега е мой ред, сега е мой ред — прошепна му, сплете пръсти с неговите и го пое в себе си. Топлината му изпълни тялото, съзнанието, сърцето й.

Беше безмилостна, правеше точно онова, което бе пожелала в мига, щом видя Рурк на прага на спалнята. Неописуемото удоволствие я завладя, в нея се бореха противоречиви желания: миг по-скоро да изпита насладата или да продължи сладкото мъчение.

Отметна глава, знаеше, че е на ръба.

— Предай се — дрезгаво прошепна и се втренчи в красивото лице на мъжа под нея. — Предай се на удоволствието и ме отведи със себе си.

Видя как сините му очи добиха цвета на среднощно небе, усети мощния му тласък — и все още сплела пръсти в неговите, позволи на страстта да я отнесе като огромна вълна.

А когато силите я напуснаха, трепереща се отпусна върху Рурк, целуна го по шията и едва чуто прошепна:

— Победих.

— Добре.

Тя стисна зъби, защото в гласа му долови задоволство.

— Победих, защото получих от теб точно онова, което желаех, приятел.

— Съгласен съм. — Той леко се помести, докато главата й се отпусна на рамото му. — Постарай се да поспиш, скъпа.

— Ще подремна само час — промърмори Ив и се притисна към него, сякаш нито за миг не искаше да го изпусне от прегръдките си.

Събуди се в два след полунощ и установи, че е разбила съня си, след като беше дремнала преди вечеря. Чувстваше се бодра и мислено започна да пресява и класифицира информацията, с която разполагаше до този момент.

Дейвид Палмър беше тук, в Ню Йорк. Криеше се някъде и с удоволствие продължаваше експериментите си. Интуицията й подсказваше, че Стефани Ринг вече е мъртва.

Докато се мяташе в леглото, Ив си мислеше, че убиецът едва ли ще се добере толкова лесно до останалите хора от списъка си. Ала самоувереността му ще го подтикне да опита и той неизбежно ще допусне грешка. Още по-вероятно е вече да е сгрешил, но тя още не бе успяла да забележи фаталния пропуск.

Затвори очи и се помъчи да проникне в съзнанието на Палмър, както бе сторила преди три години, когато го преследваше.

Психопатът обичаше работата си, обичаше я още от дете, когато бе извършвал опити върху животни. Кой знае как беше успявал да скрие труповете им, да се преструва на невинен. Родителите му, както и всички, които го познаваха — преподаватели и съседи — твърдяха, че е бил вечно усмихнато момче, готово винаги да помогне на по-възрастните. Разказваха, че залягал над учебниците и бил кротък като Божия кравичка.

Но някои признаци на душевна неуравновесеност се забелязваха още в детството му. Бил е вълк единак, обзет е бил от идея фикс по отношение на чистотата и прилежно е поддържал документацията, свързана с опитите му. Никога не е имал нормална сексуална връзка, избягвал е жените. Дори тогава е бил потаен и болезнено педантичен. Бяха открили стотици дискове, съдържащи дневника му, който е започнал да води на десетгодишна възраст, и където грижливо бе описал теориите си, целите и постиженията си.

С течение на времето се беше усъвършенствал и бе станал истински „майстор“ в занаята.

„Къде ли си, Дейв? — мислеше си тя. — Навярно си избрал удобно местенце. Обичаш удобствата, нали? Липсвали са ти в затвора и това те е вбесявало. Ето защо сега преследваш онези, които са те изпратили там. Допусна грешка, когато ни съобщи кого си набелязал за експериментите си. Но ти обичаш да се хвалиш с изключителната си интелигентност, мислиш се за недосегаем. Другите нямат значение, набелязал си мен за свой противник. Ала отново си сгрешил, защото никой не те познава по-добре от мен.“

Сигурна бе, че се е приютил в къща, но не каква да е, а в хубав квартал и близо до луксозни ресторанти. Навярно копнее за изискани блюда след като три години са му поднасяли буламачи. Освен това си е купил мебели — удобни, но елегантни — спално бельо и телевизор, за да следи какво съобщават за него.

Следователно са му били необходими пари.

Тя седна в леглото, а Рурк отвори очи и попита:

— Хрумна ли ти нещо?

— Често съм се питала дали има скрити пари, но си казвах, че той никога няма да излезе от затвора, за да се възползва от тях. Оказва се, че жестоко съм се лъгала. Парите означават власт и той е намерил начин да ги харчи, дори да е бил затворен в килия.

Ив отметна завивката и понечи да стане, в този момент видеотелефонът й иззвъня. Тя втренчено го изгледа… и разбра какво ще й съобщят.

Пета глава

Трупът беше открит от двама юноши, които тайно се били измъкнали от домовете си, за да изпробват новите си мотопеди по алеите на Сентръл Парк.