Отначало хлапаците си помислили, че жената е скитница, просякиня или наркоманка, потънала в сън, и понечили да я заобиколят. Но им хрумнало, че просякините нямат обичай да лежат голи върху въртележката в парка.
Ив ги беше приютила в патрулната кола.
Единият хлапак бе повърнал и от него се разнасяше кисела миризма. Тя нареди на един от полицаите да включи няколко прожектора и местопрестъплението бе осветено, като че беше посред бял ден.
Стефани не беше пребита, косата й не беше остригана — Палмър обичаше разнообразието. Ръцете и бедрата й бяха покрити с порезни рани, като плътта около тях беше сбръчкана и потъмняла. „Използвал е токсичен препарат — помисли си Ив, — посипвал е отворените рани, а отровата е предизвиквала неописуеми болки на жертвата.“ Вадичките кръв бяха засъхнали. Краката на мъртвата бяха извити, сякаш тя изпълняваше сложна балетна стъпка. Очевидно бяха счупени и то на няколко места.
Върху корема й с печатни букви бе написано:
ДА УБИЕМ ВСИЧКИ АДВОКАТИ!
Дейв беше привел в действие призива си и бе убил адвокатката Стефани Ринг, подлагайки я на мъчителната смърт от удушване. Ив разгледа примката и забеляза, че е от същия вид въже, с което беше убит съдията Уейнгър. Дейв бе допуснал втора грешка — по всичко личеше, че е нервен.
Тя отвори чантичката с необходимите й пособия и се залови с работата, която я очакваше след всяко убийство.
Прибра се у дома, за да напише рапорта си. Имаше нужда от тишина, а служителите в централното полицейско управление още шумно коментираха как са прекарали празничния ден. Изпрати копие от рапорта на командир Уитни, сетне остави съобщения на Пийбоди и на Фийни; бързаше да включи в разследването помощничката си и шефа на отдела за електронна обработка на информацията.
Поръча на автоготвача да й направи голяма кана кафе и се залови с бавната и досадна задача да открие всички финансови източници на Палмър.
Навън вече се зазоряваше, когато вратата между кабинетите се отвори и Рурк застана на прага. Ив дочу тихо бръмчене, което означаваше, че компютрите му вече работят.
— Вкъщи ли ще работиш? — попита го, отпи от кафето си и го огледа от глава до опети.
— Да. — Той се приближи и хвърли поглед към монитора. — Парите ли търсиш, лейтенант?
— С това се занимавам в момента. Хей, да не би да си се самоназначил за мой телохранител?
Рурк усмихнато промълви:
— Точно така. Признай, че проявявам голям интерес към тялото ти.
— Аз съм ченге. Нямам нужда от бавачка.
Съпругът й повдигна брадичката й.
— Спомняш ли си как само преди два дни животът на Пийбоди беше в опасност?
— Но не се случи най-лошото, нали? Няма да допусна да ми висиш над главата, след като имаш своя… работа.
— Успешно мога да управлявам делата си и от домашния си кабинет. Не разбираш ли, че само си губиш времето с излишни спорове? И още нещо — съмнявам се, че ще откриеш нещо в официалните справки за финансовото състояние на Палмър.
— Знам — с нежелание призна тя; чувстваше се безпомощна и това разпалваше гнева й. — Но все отнякъде трябва да започна. Излез и ме остави да работя.
— Свърши с мен и ме изхвърляш като мръсно куче, а? — Той се наведе и леко я целуна по устните.
Откъм вратата някой се изкашля.
— Моля да ме извините. — Пийбоди опита да се усмихне. Беше бледа, клепачите й бяха подпухнали, но както винаги униформата й беше идеално изгладена.
— Подранила си — смутено промърмори Ив и пъхна ръце в джобовете си.
— В съобщението ви се казваше да дойда колкото е възможно по-бързо.
— Няма да ви преча — обади се Рурк. Смяташе, че когато останат сами, двете по-лесно ще преодолеят неловкото положение. — Радвам се да те видя, Пийбоди. — Преди да излезе, се обърна към Ив: — Лейтенант, съветвам те да направиш списък на починалите роднини на Палмър. Обикновено никой не обръща внимание на трансфери и изплащания на суми от банкови сметки, чиито титуляри носят еднакво фамилно име.
— Добре… благодаря… — Ив неловко пристъпваше от крак на крак. Последния път, когато бе видяла помощничката си, Пийбоди беше загърната с одеяло, а лицето й бе подпухнало от плач. — Пийбоди, как се чувстваш?
— Общо взето, добре.
„Дрън, дрън“ — помисли си Ив, а на глас изрече:
— Слушай… не биваше да те викам. Вземи си няколко почивни дни, за да влезеш във форма.
— Лейтенант, предпочитам да се върна на работа. Струва ми се, че ще полудея, ако прекарам още един ден в гледане на видеофилми, като едновременно се тъпча със соев чипс. Смятам, че по-лесно ще забравя случилото се, ако се заловя за обичайните си задължения.