— Онова, което са му причинили адвокати, прокурори и съдии, е в резултат от факта, че съм го арестувала. Палмър е луд, но разсъждава много логично. Всичките му действия са подчинени на добре обмислен план. Психопат е, обаче не е глупав. — Погледна ръчния си часовник. — След двайсет минути трябва да бъда в дома на Майра. Фийни, надявам се най-подробно да осведомиш помощничката ми. Пийбоди, след като събереш необходимата информация, направи тест за вероятност. Дано да успеем да стесним кръга, Фийни, прегледай видеозаписа, който онзи тип е изпратил на Надин, може би ще разпознаеш част от апаратурата. Така ще можем да проследим откъде е била закупена. Ще действаме стъпка по стъпка, но не бива да губим време. Ако Дейв не успее да ликвидира набелязаната си жертва, ще убие друг човек, случаен непознат. Изминала е едва седмица от бягството му, а вече е взел две жертви.
Комуникаторът й избръмча и тя замълча. Докато говореше, тя отиде да вземе якето си. След около две минути пъхна устройството в джоба си. Очите й бяха безизразни и студени.
— Поправка — жертвите му са вече три. Добрал се е до Карл Нийсан.
Ив още кипеше от гняв, когато позвъни на входната врата на представителната сграда, където живееше доктор Майра. Поуспокои се едва когато постовият поиска личната й карта и не я пусна в сградата, докато се увери в самоличността й. Ако охраняващият дома на Нийсан бе действал по същия начин, Палмър никога нямаше да проникне в жилището.
Майра излезе в коридора, за да я посрещне. Носеше панталони, пуловер и меки пантофи. Погледът й беше суров. Преди Ив да проговори, тя вдигна ръка:
— Благодаря, че дойде. Предлагам да поговорим в кабинета ми на горния етаж. — През отворената врата на дневната долетя детски смях и тя неспокойно се озърна. — При други обстоятелства щях да те запозная с моето семейство. Ала сега не желая да ги подлагам на допълнителен стрес.
— Не бива да ги замесваме. По-добре да не научат нищо.
— Де да беше възможно… — Майра не каза нищо повече, а се заизкачва по стълбата.
„Домът е като отражение на собственицата“ — каза си Ив. Преобладаваха успокояващо действащи пастелни тонове, елегантни, но ненатрапващи се мебели, умело подбрани украшения, картини и скулптори. Кабинетът беше два пъти по-малък от служебния й кабинет и навярно преди време помещението е било използвано като спалня. Ив забеляза удобните кресла и елегантното „дамско“ бюро с извити крачета и великолепна дърворезба.
Майра спусна щората на единствения прозорец и се обърна към автоготвача, който бе поставен в ниша в стената.
— Навярно отново си прочела заключението ми относно Дейвид Палмър — заговори психиатърката и с известно задоволство забеляза, че ръцете й не трепереха, докато програмираше устройството. — Ако се наложи, пак бих написала същото, като ще включа някои промени, причинени от престоя му в затвора.
— Не съм дошла да те разпитвам за професионалното ти мнение. Ясно ми е какво може да хрумне на този психопат.
— Сигурна ли си?
— Вече съм прониквала в съзнанието му. Ала и той предусеща ходовете ми.
— Имаш право. — Майра й поднесе чаша ароматен чай, макар и двете да знаеха, че Ив ненавижда тази напитка. — В много отношения Палмър е изключение на много правила. Имал е щастливо детство, родителите му са го обграждали с грижи и ласки. При нито един от тях не се наблюдават емоционални или психологически недостатъци. Дейвид е бил добър ученик, дори е проявявал прекалено силни амбиции, но поведението му е било нормално. Изследванията не показаха нито мозъчна деформация, нито физически увреждания. Няма причини от психологическо или физиологично естество, които да са предизвикали садистичните му наклонности…
— Харесва му да убива — прекъсна я Ив. — Понякога злото се проявява съвсем безпричинно.
— Иска ми се да оборя твърдението ти — промълви Майра. — Винаги съм се интересувала какво поражда психопатските наклонности. Но не мога да си обясня поведението на Палмър.
— В момента това не е най-важното. Непременно трябва да го заловя и да спася жертвите, които е набелязал. Първите двама от списъка му са мъртви.
— И Стефани Ринг ли? Сигурна ли си?
— Откриха трупа й рано тази сутрин. Карл Нийсан също е в ръцете на убиеца.
Този път ръката на Майра потрепери и тя едва не изпусна чашата си. Остави я на масичката до себе си и прошепна:
— Но нали са го охранявали?
— Палмър се е преоблякъл като полицай, почукал на вратата и се представил за заместник на дежурния по охраната. „Колегата“ му изобщо не се усъмнил — бързал да се прибере, за да обядва със семейството си. Когато дошъл полицаят от сутрешната смяна, заварил къщата празна.