— А какво се е случило с полицейския служител, чиято униформа „заел“ Палмър?
— Открили са го в багажника на колата му. Бил е упоен и завързан, но е жив. Още не се е свестил, за да го разпитаме. Всъщност показанията му нямат особено значение. Знаем, че Дейв е отвлякъл Нийсан. Трябва да преместим Джъстин Полинска на сигурно място. А ти си опаковай най-необходимите вещи. Минаваш в нелегалност.
— Знаеш, че не мога да го направя, Ив. Случаят е и мой.
— Грешиш. Ти си консултант, нищо повече. В момента не се нуждая от професионалните ти съвети. Мисля, че тук не си в безопасност, ето защо ще предприема мерки за преместването ти.
— Ив…
— Млъкни! — Тонът на Ив беше толкова странен, че Майра изненадано трепна. — Ще бъдеш под полицейска защита. Стегни си багажа или не вземай нищо — както желаеш. Но трябва да се подчиниш на заповедите ми.
Психиатърката призова на помощ вроденото си спокойствие и опитвайки да се контролира, скръсти ръце, сетне попита:
— А ти ще се укриваш ли?
— Не се грижи за мен.
— Не бива да говориш по този начин — упрекна я Майра и погледът на по-младата жена й подсказа какви противоречиви чувства бушуват в гърдите й. — Тревожа се за теб, както ти се безпокоиш за мен. Тревожа се и за моето семейство. Животът на близките ми е в опасност.
— Ще се погрижа за тях.
Майра кимна и за миг затвори очи.
— Ще се чувствам много по-спокойна, когато знам, че са далеч от тук и са под полицейска охрана. Трудно ми е… да мисля трезво, докато се безпокоя за тях.
— Давам ти честна дума, че и косъм няма да падне от главите им.
— Вярвам ти. А сега да обсъдим къде ще работя…
— Нямаш право на избор, докторе.
— Моля да ме изслушаш. — Майра, която беше възвърнала обичайното си спокойствие, отново взе чашата си. — Едва ли ще оспориш факта, че имам не по-малко влияние от теб пред началниците ти. И за двете ни е неизгодно да използваме връзките си. Не ме мисли за упорита или безумно смела… тези качества са типични за теб. — Тя леко се усмихна, като видя киселото изражение на Ив. — Възхищавам се от способностите ти, от начина, по който потискаш чувствата си в името на крайната цел. Сега задачата ти е да заловиш Дейвид Палмър. Много добре знаеш, че мога да ти помогна. Щом близките ми бъдат отведени на безопасно място, изцяло ще се посветя на този случай. Не мога да замина с тях — изпитвам ужас при мисълта, че психопатът ще причини зло на някого от близките ми, за да се добере до мен.
Замълча за миг и забеляза, че аргументите й почти са убедили Ив.
— Нямам нищо против да поставиш охрана тук или в службата ми. Дори настоявам да го сториш. Не желая да поемам излишен риск. Но ми позволи да върша работата си.
— Ще работиш в тайната квартира, която ще ти осигуря.
— Чуй ме, Ив. — Психиатърката въздъхна. — Ако не успее да се добере до мен или до Джъстин, Палмър ще отвлече друг човек. — Кимна и продължи: — Досетила си се за тази възможност, нали? С теб ще се занимае накрая, ти си голямата му награда. Ето защо смятам, че междувременно ще похити непозната жертва, за да спази „разписанието“ си.
— Попаднах на следите му и…
— И рано или късно ще го откриеш. Но ако не се укрия, психопатът ще насочи усилията си към залавянето ми, което, надявам се, ще предотвратиш. — Тя отново се усмихна, този път с по-ведро изражение. — Ще положа всички усилия да ти помогна.
— Насила ще те накарам да се подчиниш. Влиянието ти пред шефовете няма да ти помогне, ако ти сложа белезници и те принудя да напуснеш жилището. Сигурно ще ме намразиш, но ще бъдеш в безопасност.
— Доколкото те познавам, навярно ще изпълниш заканата си — въздъхна Майра. — И все пак знаеш, че имам право.
— Ще удвоя охраната, а ти ще носиш специална гривна за проследяване. Ще работиш тук и по никакъв повод няма да напускаш къщата. — Очите на Ив гневно проблеснаха, когато психиатърката понечи да запротестира. — Ако не се подчиниш, ще те окова с белезници. — Изправи се и добави: — Хората от охраната ще правят проверка на всеки кръгъл час. Ще подслушваме и обажданията по видеотелефона ти.
— Мисля, че тези мерки ще обезкуражат Палмър.
— Достатъчно е да знае, че си тук. Трябва да тръгвам, предстои ми много работа. — Ив тръгна към вратата, поколеба се и заговори, без да се обърне: — Обичаш близките си, нали?
— Разбира се.
— Искам да знаеш, че изпитвам същото чувство към теб — промълви и побърза да излезе, преди Майра да се изправи и да я последва.
Шеста глава
Ив се отправи към лабораторията; после щеше да се отбие в моргата, в дома на Карл Нийсан и да се върне у дома, за да продължи работа в кабинета си. След като паркира, си спомни тревогата на Майра за семейството й и реши да се обади на Рурк.