— Защо се движиш без охрана? — беше първият му въпрос.
— Прекаляваш с грижите си за мен. — Тя показа значката си на полицая пред входната врата, прекоси просторното фоайе и тръгна към лабораториите. — Намирам се в строго охранявана сграда, заобиколена съм от ченгета, монитори и лаборанти. — Престани да ме контролираш и ме остави да върша работата си.
— Палмър изпълнява обещанието си — успя да впримчи трима души от списъка си.
Ив спря и нетърпеливо забели очи.
— Разбирам, че не вярваш в способностите ми. Забравяш, че от десет години съм ченге и няма да се дам лесно като един седемдесетгодишен съдия и двама мекушави адвокати.
— Вбесяваш ме, скъпа!
— Може би защото имам право, а?
— Точно така. И защото се държиш ужасно надменно… — Усмивката му стана малко по-сърдечна. — Защо се обаждаш?
— За да се държа надменно. Шегата настрана — намирам се в лабораторията, за да накарам Дики да побърза с резултатите. Преди да се прибера вкъщи, ще се отбия още на две места. Ще поддържам връзка с теб.
Въпреки че тонът й беше безгрижен, обаждането й целеше да успокои Рурк. Той й отговори по същия престорено шеговит маниер:
— Днес следобед имам няколко заседания чрез видеомост. Когато ме търсиш, използвай частната линия. Пази се, лейтенант. Не искам никакви рани по красивото ти тяло.
Ив се усмихна, прекъсна връзката и влезе в лабораторията. Дики седеше пред компютъра и се взираше в монитора. Беше блед и изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заспи.
При последното си посещение в лабораторията Ив се беше натъкнала на шумно празненство. Сега малцината служители, които бяха на работните си места, бяха намръщени и почти нетрудоспособни.
— Искам резултатите от тестовете във връзка с убийствата на Уейнгър и Ринг.
— За бога, Далас! — Той жално я погледна и придоби още по-печално изражение. — Питам се дали изобщо се прибираш у дома.
Човекът наистина изглеждаше зле и за миг го съжали, сетне си помисли, че от работата му зависи животът на невинни хора. Безмълвно разкопча якето си, посочи сребърната звезда, прикрепена към ризата й, и напълно сериозно каза:
— Аз съм законът, а законът няма дом.
Думите й го накараха да се поусмихне, после лицето му се изкриви и той изстена:
— Господи, главата ми ще се пръсне от болка! Никога не съм страдал от такъв махмурлук.
— Изпий някакво лекарство и побързай да влезеш в релси. Дейв е хванал третата си жертва.
— Кой е този Дейв?
— Палмър, Дейвид Палмър. — Едва се сдържа да него удари по челото, за да „излекува“ главоболието му, но мислено си представи, че го прави. — Не си ли прочел съобщението, което ти изпратих?
— Тук съм едва от двайсет минути. Господи, безмилостна си! — Той разкърши рамене, потърка челото си и тежко въздъхна. Изведнъж широко отвори очи и възкликна: — Палмър ли? Невъзможно — тази откачалка е в пандиза!
— Вече не е. Избягал е и се е върнал в Ню Йорк. Уейнгър и Ринг са негови жертви.
— Да му се не види! Ама че късмет! — Все още беше блед и изглеждаше зле, но погледът му се беше избистрил. — Човек не може да прекара на спокойствие дори коледните празници. Вместо да си стоим у дома, ще преследваме най-големия психопат на света.
— Ако не се размърдаш, ще посрещнеш и Нова година в лабораторията. Необходими са ми сведенията за въжето, с което е убивал жертвите си, както и за хартията, върху която е написал посланието си. Искам да знам с какво е „татуирал“ буквите. Метачите открили ли са някакви косми или нишки от тъкан?
— Почакай! Казах ти, че току-що съм дошъл. — Обърна се към компютъра и намръщено проследи информацията, появяваща се на монитора. — Труповете са били „чисти“. Не са били открити никакви отпечатъци или други следи от извършителя на престъплението.
— Никога не оставя веществени доказателства — замислено промълви Ив.
— Да, спомням си. Но все пак разполагаме с нещичко — между пръстите на краката на мъртъвците е имало прахообразно вещество.
— Прах от бетонена настилка, нали?
— Да. След анализа ще разберем кога е бил излят бетонът. Относно въжето… — Той използва стола на колелца, за да се придвижи до другия компютър. — Когато ти влезе, тъкмо се занимавах с него. Най-обикновено найлоново въже, каквото може да се купи във всеки магазин. Ако ми дадеш малко време, ще ти съобщя къде и от кого е произведено.
— Колко трябва да чакам?
— Два, най-много три часа. Проучването отнема повече време, когато анализираният предмет е стандартно производство.