Административната директорка усмихнато се изправи.
— Разбира се. — Обърна се, докосна клавиша, който само тя виждаше, и холограмните изображения изчезнаха.
— Май трябваше да почукам — промърмори Ив.
— Няма значение. Те с удоволствие ще почакат, защото знаят, че сделката с мен ще ги направи много богати. Повтори въпроса, ако обичаш.
— Преди това искам да отговориш на друг въпрос: наложително ли е да казваш „това е съпругата ми“, сякаш съм от онези жени, дето по цял ден се въртят из кухнята?
— Какво лошо има да се „въртиш из кухнята“? Мисля, че образът на примерна съпруга и домакиня ти приляга. Не можех да им съобщя, че идваш от моргата — тези хора са изключително консервативни. Е, какво искаше да узнаеш толкова спешно?
— Дали притежаваш предприятието „Кайтъл“ в Ню Джързи, занимаващо се с производство на въжета.
— На въжета ли? Колко интересно! Нямам представа дали съм собственик на това предприятие. Един момент. — Обърна се към компютъра и поиска информация за компанията. „И сама мога да го направя“ — раздразнено си помисли Ив.
— Да, „Кайтъл“ е подразделение на „Янси“, а последната е част от „Рурк Индъстрийз“. Предполагам, че именно тази компания е произвела въжето, с което са извършени убийствата.
— Позна.
— Предполагам още, че те интересуват както дистрибуторът, така и магазините, в които през последната седмица един и същ човек е изкупил по-големи количества от въжето.
— Пийбоди ще се заеме с тази информация.
— Аз ще ти я осигуря много по-бързо. Дай ми само половин час да приключа заседанието, сетне ще препратя данните в твоя компютър.
— Благодаря. — Тя тръгна към вратата, но внезапно се обърна. — Знаеш ли, червенокосата вдясно от теб ти се пускаше. Ако още малко си вдигнеше полата, щеше да й се види онази… работа.
— Забелязах я. Краката й си ги бива. — Той се усмихна. — Но въпреки това няма да получи повече от 80.3 за акция. Нещо друго?
— Имай предвид, че косата й е боядисана и че тази нахалница не е червенокоса — заяви Ив, за да го подразни, а когато чу искрения му смях, побърза да затвори междинната врата.
— Лейтенант — нетърпеливо извика Пийбоди и скочи от мястото си. — Мисля, че попаднах на следата на превозното средство. На двайсет и първи и на двайсет и втори декември са продадени три скъпи автомобила. Клиентите са били на възраст между двайсет и двайсет и пет години. Двата магазина се намират в Ист Сайд, третият — в Бруклин.
— Разпечатай снимката на Палмър.
— Вече го направих.
— Фийни, докъде стигна?
— Напредвам.
— Продължавай в същия дух. След половин час Рурк ще има информация за въжето. Прехвърли я в моя компютър. Пийбоди, ще дойдеш с мен.
В първия магазин за автомобили удариха на камък. Докато паркираше пред другия, Ив искрено се надяваше да не им се наложи да пътуват чак до Бруклин. При вида на лъскавите возила в изложбената зала очите на Пийбоди жадно заблестяха. Тя дори посегна да докосне предния капак на един бустър–6Z, обявен за спортен автомобил на годината, но Ив я сръга в ребрата и шепнешком й заповяда да не се забравя. После спря един от продавачите, който я изгледа накриво, когато му показа значката си.
— Трябва да поговоря с човека, който миналата седмица е продал автомобил от същата марка. — Тя посочи бустъра. — Клиентът е бил млад човек.
— Лана продаде такава кола няколко дни преди Коледа. — Изражението му стана още по-мрачно. — Тя често привлича по-младите клиенти. — Посочи към жена, която седеше зад бюрото си в дъното на изложбената зала.
— Благодаря. — Ив тръгна към непознатата и забеляза разкошната й къдрава коса, която се спускаше по гърба й като водопад. Жената носеше слушалки с микрофон и се опитваше да убеди някакъв клиент, докато пишеше нещо на компютъра. Дългите й нокти бяха боядисани с яркочервен лак.
— Мога да ти уредя изплащане на месечни вноски от по осем хиляди. Само осем хиляди и ще караш най-мощната кола, която се движи по въздух. Повярвай, че намалявам комисионата си до минимум, само защото искам да те направя щастлив.
— Ще го ощастливиш по-късно, Лана. — Ив й показа значката си.
Къдрокосата хубавица закри с длан микрофона, разгледа значката и тихо изруга. Сетне отново заговори така, сякаш от устата й капеше мед:
— Джери, още веднъж погледни видеото, опитай холограмното пътуване. Ако накрая не си доволен, този автомобил не е за теб. Обади ми се, когато вземеш решение. И запомни, че искам да бъдеш щастлив. Чуваш ли?