— Не спях, само исках очите ми да починат. Очаквам важна информация. Пусни ме, не обичам да ме носят!
— Престани да упорстваш. Беше потънала в дълбок сън. Колкото до информацията, тя ще пристигне рано сутринта, дотогава трябва да си починеш.
— Имам известен напредък, но още не мога да се добера до най-важното.
Рурк беше видял финансовата информация на монитора й и знаеше, че е последвала съвета му. Сложи я на леглото и заяви:
— Утре ще прегледам всички банкови сметки.
— Вече съм го направила.
Той свали значката й и се усмихна:
— Сигурен съм, шерифе, но мисля, че съм по-опитен от теб във финансовите операции. Отдъхни си няколко часа.
— Навярно сега Дейв спи в меко легло, застлано с чисти чаршафи. — Тя позволи на Рурк да я съблече. — Познавам го и знам, че обича чистотата и удобствата. В спалнята е монтирал монитор, за да наблюдава Нийсан. Веднъж сподели с мен, че обичал да наблюдава жертвите си преди да заспи.
— Опитай се да прогониш всички мисли. — Той се изтегна до нея и я взе в прегръдките си.
— Дейв иска мен и само мен.
— Знам. — Рурк я целуна по челото, опитвайки да успокои не само нея, но и себе си. — Но никога няма да се добере до теб.
Сънят й се отрази добре. Веднага се беше унесла и спа непробудно шест часа. През нощта не й се обадиха, за да й съобщят, че са намерили трупа на Карл Нийсан.
Ободрена и готова да посрещне новия ден, влезе в кабинета си и завари Рурк пред компютъра. Втурна се към него и едва не го изблъска от стола:
— Какво правиш тук? Информацията е строго поверителна!
— Не бъди дребнава, скъпа. Снощи забелязах, че си твърде далеч от целта. Щеше да измине седмица, докато провериш всички сметки на хора с фамилия Палмър. Мисля, че трябва да насочим вниманието си към сметка, от която наскоро са изтеглени големи суми и която е свързана с други банкови влогове… което е изключително трудно, ако си имаме работа с опитен човек, вещ в прикриване на финансовите си операции.
— Нямаш право на достъп до информацията, която е събрана по време на разследването.
— Разбира се, че имам. Ще ти донеса кафе. — Той отмести поглед от монитора. — Щом се ободриш и се почувстваш по-добре, ще ти покажа какво съм открил.
— Чувствам се отлично — възрази тя, макар да осъзнаваше, че нервите й са изопнати. Отиде в кухненския бокс и поръча на автоготвача да й направи силно кафе. Ароматната напитка, приготвена от истински кафени зърна, каквито малцина можеха да си купят, моментално я ободри. Върна се в кабинета и промърмори:
— Хайде, умнико, да видим до какво си се добрал.
— Действията на Палмър бяха напълно предсказуеми — започна съпругът й, а тя гневно го стрелна с поглед:
— Вчера беше на друго мнение.
— Препоръчах ти да търсиш негови роднини със същото фамилно име. Но се оказа, че нашият човек е избрал още по-елементарен вариант — използвал е моминското име на майка си — Райли. И ето, че се натъкнах на сметката на някой си Палмър Райли. Била е открита преди шест години и е напълно стандартна, средствата са управлявани от брокер. През последните шест месеца настъпва очевидно раздвижване, което ме навежда на мисълта, че твоят човек, макар и в затвора, е имал достъп до видеотелефон или до компютър.
— Невъзможно е! Какво те кара да бъдеш толкова сигурен?
— Палмър знае, че ако парите не се въртят, не се получават приходи. Убеди се сама — допреди шест месеца е притежавал около милион и триста хиляди. През трите години, откакто той е в затвора, в сметката не са били внасяни никакви пари. Но ето, че той започва да прехвърля суми… например в сметката на Питър Нолан между другото съпругът на леля му се казва Нолан, както и в банки, намиращи се на други планети или тук, в Ню Йорк, като използва различни имена. Според мен търпеливо е изчакал удобен момент, за да използва тези пари.
— Когато го арестувах, замразихме всички сметки на името на Дейвид Палмър. Никой не се досети да провери по-обстойно. Вината е моя.
— Не се самообвинявай. Заловила си го, изпратила си го в затвора, където психопатът е трябвало да остане до края на живота си.
— Ако бяхме научили за „скритото му съкровище“, сега нямаше да има средства за чудовищните си опити.
— Щеше да намери начин. — Рурк изчака, докато тя го погледна. — Знаеш, че имам право.
— Да. — Ив тежко въздъхна. — Знам. Откритието ти означава, че Дейв е планирал евентуалното си бягство: купувал е всичко необходимо, прехвърлял е средства в други сметки. Трябва да прекъснем достъпа му до тях, да ги замразим. Едва ли някой съдия ще ми откаже разрешение, след като психопатът избива колегите му.