— Онзи тип ще побеснее от гняв.
— Точно това искам. Необходими са ми имената на титулярите, и номерата на сметките, както и адресите на банките. — Тя въздъхна и леко се усмихна. — Ще се постарая да ти се отплатя за услугата.
— Възползвай се от подаръка си — и ще бъдем квит.
— Подарък ли? А, спомних си — да прекараме заедно един ден и да заминем някъде. Дай ми още малко време да поразмисля. Ако приключа разследването до Нова година, ще се възползвам от предложението ти.
— Съгласен съм.
Въпреки че умът й беше зает с друго, внезапно я осени ужасяваща мисъл.
— Нали не си поканил куп гости, за да отпразнуваме заедно настъпването на Новата година?
— Не съм. Исках да бъдем сами… желая само теб.
Тя смаяно го изгледа и присви очи, но неволно се усмихна:
— Сигурно доста репетираш подобни ласкателства.
— Грешиш, скъпа. — Той обгърна с длани лицето й и страстно я целуна. — Записал съм всичко на диск.
— Много си чаровен, Рурк. — Младата жена машинално разроши косата си и за миг не успя да откъсне поглед от съпруга си. Сетне тръсна глава и отстъпи назад. — Крайно време е да се захвана за работа.
— Почакай! — Той я хвана за ръката и й попречи да се обърне. — Повтори окова, което каза.
— Не е важно. Понякога осъзнавам какво означаваш за мен и изпитвам… нежност. Но сега нямаме време за нежности.
— Скъпа Ив… — Той погали ръката й. — Постарай се по-късно да ти остане време.
— Добре.
Работиха заедно около час, сетне се появи Пийбоди. Ив остави Рурк да се занимава с онова, което умееше най-добре — подправянето на информация. Самата тя се зае да състави списък на къщите в Ню Йорк, закупени от частни лица през шестмесечния период, откакто Палмър беше „активирал“ сметката си.
Фийни се обади и я уведоми, че е разпознал част от апаратурата, която се виждаше на видеозаписа, и че ще опита да разбере откъде е била закупена.
Ив прибра разпечатките и се изправи.
— Предстои ни да огледаме повече от трийсет къщи. Ще се наложи да разпитаме всички собственици. Кой знае под какво име се подвизава сега скъпият Дейв. Пийбоди…
— Идвам с вас, лейтенант.
— Точно така. Рурк, ще поддържаме връзка.
— Ще ти съобщя, щом имам пълните сведения.
Тя хвърли последен поглед към съпруга си, който беше погълнат от работата си. Запита се кой ли движи сложните дела на огромната му финансова империя, докато той се опитва да й помогне.
— Слушай, ще накарам някого от моите хора да те замести, Макнаб…
Като чу името на младежа, Пийбоди несъзнателно потръпна. Беше сключила временно примирие с Макнаб, но не желаеше да работят заедно по случая. Жално погледна Ив и промърмори:
— Лейтенант, за какво ви е този фукльо? Вижте колко спокойно и тихо е без него.
— Няма да й позволя да ме изрита току-тъй. — Рурк съучастнически й намигна. — Трудих се усърдно, а някой друг ще получи всичко наготово.
— Нямам време за спорове. Изпрати ми цялата информация, щом свършиш. Уведоми и Фийни. За всеки случай ще проверя откъде е доставено въжето. Най-вероятно е Дейв лично да е купувал всичко, но само да се добера до адрес, на който е била доставена поръча на стока, кълбото ще се разплете.
След като в продължение на три часа чукаха от врата на врата и разпитваха родители, бавачки и хора, които работеха по домовете си, Ив се съжали над Пийбоди и склони да се качат на една от електрическите колички.
В този квартал количките бяха чисти, платнените им тенти бяха в ярки цветове, а водачите им се отличаваха с изключителна учтивост. А цените бяха безбожни.
Пийбоди беше принудена да използва кредитната си карта, за да си купи чаша кафе, сандвич и пакетче чипс.
— Виновна е моята обмяна на веществата — оправда се тя, когато се качи обратно в количката. — Изисква „гориво“ през точно определени интервали от време.
— Съветвам те да се презаредиш — усмихна се Ив. — Няма да имаш възможност да вечеряш у дома. Налага се да поработим извънредно — повечето от обитателите на къщите ще се приберат, след като смяната ни свърши. — Видеотелефонът й иззвъня и тя побърза да го включи. — Тук Далас.
— Здравей, лейтенант. — Този път Рурк не се усмихваше. — Данните вече постъпват в портативния ти компютър.
— Благодаря. Ще уредя запор върху сметките му.
— Има нещо, което трябва предварително да знаеш. Не открих сметка, от която да е изтеглена достатъчно голяма сума, че да е била изразходвана за закупуване на къща. Да допуснем, че е изтеглил пари от няколко банки, което е малко вероятно — едва ли е искал компютърната охрана да провери по-обстойно финансовите му дела.
— Сигурна съм, че е купил къща, Рурк.