— Намирам се на три пресечки разстояние, полицай. Незабавно тръгвам към теб. — Тя вече взимаше завоя. — Погрижи се никой да не напуска сградата и повикай подкрепление. — Докато колата летеше по Медисън авеню, Ив замислено промълви: — Нещо не се връзва. Не мога да повярвам, че сам ще влезе в капана.
Когато стигнаха на посочения адрес, рязко удари спирачки и гумите на колата изскърцаха. Ив изскочи навън с извадено оръжие.
— Пийбоди, апартаментът на Полински е на четвъртия етаж. Заобиколи зданието и се изкачи по аварийната стълба. Ако убиецът реши да се измъкне, използвай оръжието си.
Самата тя влезе през главния вход и изтича нагоре по стъпалата, тъй като нямаше търпение да чака асансьора. Дейлримпъл вече я чакаше пред апартамента. Щом я видя, кимна и докладва:
— Партньорът ми чака пред задния вход. Заподозреният влезе в жилището преди две-три минути. Подкреплението вече е на път.
— Добре. — Тя го изгледа изпод око и забеляза, че е спокоен. Можеше да разчита на него. — Няма да чакаме подкреплението, а ще влезем. — Извади шперцовата си карта и отключи вратата.
— Дадено.
— Броя до три, после влизаме. Едно, две, три! — Блъснаха вратата и се озоваха в коридора, готови да използват оръжията си. Отнякъде долиташе музика — ритмично биене на барабани, съпровождащо изпълнение на китари. В дневната беше включен уредът за промяна на настроението — на екрана се преливаха тъмночервено и светлосиньо.
Ив направи знак на Дейлримпъл да мине вляво, в този момент от кухнята излезе гол мъж, който носеше бутилка вино и червена роза. Щом видя насочените към него оръжия, изкрещя и изпусна бутилката, а виното се изля на килима. Той се опита да прикрие интимните си части с розата.
— Не стреляйте! За бога, не стреляйте! Вземете каквото поискате. И без това нищо не ми принадлежи!
— Полиция! — озъби му се Ив. — Лягай по корем на пода, сложи ръцете си на тила. По-живо!
— Веднага госпожо, веднага. — Младежът се просна на килима. — Не съм направил нищо. — Той потръпна, когато Ив изви ръцете му и му сложи белезници. — Имах среща със Съни. Честна дума, тя ме покани тук.
— Ти пък кой си?
— Джими. Джими Рипски. Състудент съм на Съни. В момента сме в зимна ваканция. Тя ми каза, че родителите й били заминали за няколко дни, та можело да се срещнем в апартамента.
Ив презрително го изгледа и прибра оръжието си в кобура. Младежът трепереше като лист.
— Дейлримпъл, дай му някакво одеяло. Това не е човекът, когото търсим. — Накара Джими да се изправи и му свали белезниците, после му посочи стола. — Седни и разкажи всичко от игла до конец.
— Ами… добре. — Младежът се изчерви и скръсти ръце пред чатала си. — Разбирате ли, със Съни сме гаджета.
— Коя е тази Съни?
— Съни Полинска. Истинското й име е Шийла, ама всички й викат Съни. Това е апартаментът на родителите й. Баща й ще ме убие, ако разбере какво се е случило.
— Тя ли ти се обади?
— Да… всъщност не. — Той изгледа с безкрайна признателност Дейлримпъл, който му подаде някаква плюшена кувертюра. — Тази сутрин получих съобщение от нея по електронната поща, донесоха ми и едно пакетче. В писмото си тя съобщаваше, че родителите й заминавали за една седмица и че ме канела на гости. Пишеше да вляза в апартамента около полунощ, като използвам ключа, който ми е изпратила. И още, че искала да… се разположа удобно. — Той се загърна още по-плътно с кувертюрата. — Щяла да дойде в дванайсет и половина и искала да ме намери в леглото. — Навлажни устните си и колебливо добави: — Писмото ми се стори прекалено смело и дори вулгарно, което не е типично за Съни.
— Пазиш ли разпечатката на съобщението? А хартията, с която е било опаковано пакетчето с ключа?
— Изхвърлих хартията, но разпечатката запазих. За спомен, нали разбирате?
— Хубав спомен, няма що. Полицай, повикай партньора си и моята помощничка.
— Госпожо, мога ли да ви попитам нещо? — продължи младежът, когато Дейлримпъл заговори в комуникатора си.
— Наричай ме лейтенант Далас.
— Добре, госпожо. Извинете, лейтенант. Какво става тук? Съни добре ли е?
— Разбира се. Тя е с родителите си.
— Но… как е възможно? Нали обеща да дойде тук.
— Мисля, че някой друг ти е изпратил съобщението. Някой, който е искал да ми създаде допълнителна работа през тази нощ. — Тя седна и извади портативния си видеотелефон. — Ще проверя дали казваш истината, Джими. Ако не си ме излъгал, полицай Дейлримпъл ще уреди негов колега да те съпроводи до дома ти. Ще му дадеш разпечатката от съобщението и… твоя компютър.
— Ама как да му дам компютъра?