— Нима? — Той се приближи до нея. — Струва ми се, че си обсебена от Палмър. Действията му са те извадили от равновесие. Не провеждаш разследване, а търсиш лично отмъщение.
— Винаги приемам като лична обида убийствата на невинни хора. Връзката между престъпник и полицай е… по-дълбока, отколкото предполагаш.
— Може би. — Рурк нежно я помилва. Беше бледа, под очите й имаше сенки. Успяваше да преодолее умората само благодарение на силното си желание да залови човека, който я предизвикваше с постъпките си. — Така или иначе успя да прекъснеш „работата“ на Палмър. Сега няма върху кого да експериментира.
— Ще стане още по-нетърпелив и няма да чака дълго. Не ми е необходим компютърен анализ, за да предвидя поведението му. До трийсет и първи декември остават по-малко от четирийсет часа. Не желая да започвам новата година с мисълта, че този психопат е на свобода. А той не иска да започне годината без мен.
— В това отношение желанията ни съвпадат — престорено небрежно отбеляза Рурк.
— Не бой се, ще бъда до теб. — Ив почувства, че той копнее за нежност, притисна се до него и го целуна. — Нали съм ти дала обещание.
— Държа да го изпълниш.
Когато тя понечи да се отдръпне, Рурк я прегърна и я привлече към себе си.
— Още не съм свършил — прошепна и я целуна толкова страстно, че кръвта й забушува.
За миг забрави проблемите, светът престана да съществува. Усещаше само устните на съпруга си и тялото му, което неизменно събуждаше в нея неподозирани желания.
Да се подчинява на страстта си към него й се струваше естествено като дишането.
— Рурк, спомняш ли си какво направихме на Бъдни вечер?
Той я целуна зад ухото и почувства тръпката, която премина по тялото й.
— Имам само смътни спомени.
— Тогава ще опресня паметта ти в навечерието на Нова година. — Отметна глава и закачливо се усмихна. — Реших да превърна правенето на любов в празнична традиция.
— Винаги съм си падал по традициите.
— Слушай, ако продължаваме така, няма да свърша никаква работа… — В този момент видеотелефонът иззвъня, тя се изтръгна от прегръдките на Рурк и се втурна към апарата. — Тук Далас.
— Лейтенант… — Лицето на Пийбоди се появи на монитора. За миг изображението затрептя и изчезна, сетне отново се появи.
— Пийбоди, връзката ли е лоша, или ти е поникнал още един нос?
— Тук апаратурата е още по-примитивна от онази в Централното полицейско управление. — Гласът й беше прекъснат от силно пращене. — А храната не се поддава на описание. Ще предупредя всеки, който планира къде да прекара отпуската си, да не стъпва в „Рексал“.
— Жалко. С Рурк смятахме да прекараме там новогодишните празници… Шегата настрана, открихте ли нещо?
— Разбира се. Засега сме намерили само един компютър, до който Палмър е имал достъп. Колкото и да е странно, открихме го в параклиса. Нашият човек успял да убеди свещеника, че е преоткрил Бог и че възнамерява да напише книга за спасяването на душата си.
— Алилуя! Остава Макнаб да разкодира файловете му.
— Той твърди, че това е фасулска работа. Млъкни, Макнаб! — Пийбоди извърна глава. Лицето й внезапно стана ярко оранжево — може би се бе зачервила от гняв или причината беше в лошата връзка. — Лейтенант, рапортувам, че детектив Макнаб продължава да бъде гадняр и досадник.
— Ще го взема под внимание. А сега обясни до какво сте се добрали.
— Макнаб откри в компютъра файловете с „книгата“, която Палмър уж е писал, за да заблуди свещеника. Твърди, че ще успее да се добере до скритата информация. Хей, какво става?
Пращенето се усили, на монитора се появиха преплетени линии и някакви цифри. Ив затвори очи и реши да се въоръжи с търпение.
След секунди екранът се проясни, появи се Макнаб, както винаги ухилен до уши. Тя забеляза, че на едното му ухо висяха шест сребърни халкички. Очевидно не бе намерил за необходимо да промени екстравагантната си външност заради посещението на извънземната затворническа колония.
— Здравейте, лейтенант. Вашият човек не е съвсем бос в областта на компютрите и е успял да закодира важната информация. Обаче… разкарай се, красавице, аз съм електронният специалист. Лейтенант, подавам официално оплакване, че полицай Пийбоди ми пречи да изпълнявам служебните си задължения. Но да се върнем на въпроса — опитвам се да отстраня текста на глупашката му книга и да разбера всъщност какво съдържат файловете. Мисля, че няма да ми отнеме много време. Най-големият проблем, освен непрекъснатото заяждане на сътрудничката ви, е свързването с вас. Не стига, че апаратурата е архаична, ами в момента бушува метеоритна буря, която ще ни създаде допълнителни неприятности.