— Възможно ли е да пренесеш компютъра на друго място?
— Защо не?
— Тогава го конфискувай и с Пийбоди се качете на първия междупланетен кораб за Земята. Ще продължим работата по време на пътуването. Очаквам да се свържеш с мен, щом се добереш до нещо важно.
— Хей, но това е жестоко! Чуваш ли, сладурано, разрешиха ни да конфискуваме проклетия компютър!
— Действай по-експедитивно — скастри го Ив. — Ако случайно ти създават проблеми, помоли надзирателя да ми се обади. Това е всичко.
По пътя към Централното полицейско управление Ив три пъти спира колата, за да провери дали я следят. Сигурна бе, че Палмър ще се опита да я похити на улицата, тъй като не би могъл да проникне в охраняваната „крепост“ на Рурк.
Не забеляза „опашка“. Нещо повече, не усети присъствието на престъпника. Докато пътуваше с ескалатора към отдела на Фийни, й хрумна, че може би е решил да я отвлече от управлението. Та нали се бе предрешил като полицай, за да влезе в жилището на Карл Нийсан. Може би втори път ще използва същия трик и незабелязано ще се промъкне в полицията, където няма да се набива на очи, ако носи униформа.
Рискът беше голям, но Палмър обичаше да рискува, защото опасността го възбуждаше, доставяше му удоволствие.
Докато се изкачваше с ескалатора и вървеше по коридорите, тя се оглеждаше, почти очаквайки да зърне психопата.
След като разговаря с Фийни и го помоли да помогне на Макнаб след пристигането му, взе асансьора, за да отиде в кабинета на Уитни.
Прекара цялата сутрин в сградата на полицейското управление, като кръстосваше по коридорите, за да накара Палмър да я нападне. Следобед избра друга тактика. Отново посети къщите, в които вече бе идвала заедно с Пийбоди. После тръгна по улицата, купи си чаша кафе от един подвижен павилион и бавно го изпи, обгърната от дима на скарата, върху която се печаха соеви кренвирши.
„Какво ли чака?“ — гневно си помисли и хвърли пластмасовата чаша в уреда за рециклиране. Ревът на форсиран двигател я накара да се обърне… и да види Палмър, който седеше в колата си.
Той й се усмихна и й изпрати въздушна целувка. Хвърли се към него, но убиецът натисна лоста за вертикално излитане и се понесе към южните райони на града.
Ив скочи в колата си и потегли, като едновременно се свърза с диспечера:
— Тук лейтенант Ив Далас. До всички патрулни коли в отсечката между Парк авеню и Осемдесета улица. Преследвам заподозрян в убийство. Автомобилът е марка „Бустър“, черен, с нюйоркски регистрационен номер „Делта Зиро–4821“. Движи се на юг от Парк авеню.
— Съобщението прието, Далас. Колите вече са на път. Виждаш ли автомобила на преследвания?
— Не. Повтарям — движи се на юг с голяма скорост. Водачът вероятно е въоръжен и опасен.
— Прието.
— Къде се скри, мръснико? Къде? — Ив удряше с юмрук по волана, докато колата й шеметно се носеше по улиците. Заобиколи парка и подкара по обратния път, като си мърмореше: — Скри се прекалено бързо. Бърлогата ти сигурно е наблизо.
Спря колата и се опита да потисне гнева си. Трябваше да се овладее, да не се поддава на емоциите си. След половин час безуспешно претърсване на квартала бе прекратила преследването, защото знаеше, че е безполезно. Палмър беше скрил автомобила си в гараж броени минути, след като го беше забелязала.
Трябваше да се претърсят всички обществени и частни паркинги и гаражи в три сектора на града. Предвид ограничения бюджет на полицията, това щеше да отнеме дни. Отделът не разполагаше с достатъчно пари, за да бъде ускорено претърсването.
Дълго седя в колата с напразната надежда, че Палмър ще опита ново предизвикателство. Сетне бавно подкара, като внимателно оглеждаше тротоарите, а когато падна мрак и започнаха уличните задръствания, потегли към дома си.
Не си направи труда да се заяде със Съмърсет, макар че той не пропусна да й даде повод. Безмълвно се наведе, взе котарака, който се умилкваше около нея и се изкачи по стълбата. Възнамеряваше да вземе много горещ душ, да изпие цяла кана кафе и отново да се залови за работа.
Ала когато влезе в спалнята, внезапно силите я напуснаха. Просна се по корем на леглото и моментално заспа. Галахад се покатери на гърба й, сви се на кълбо и се зае да я охранява, като не откъсваше поглед от вратата.
След около час се появи Рурк и неволно се усмихна, като видя гледката.
— Аз ще поема поста, приятел — прошепна и почеса Галахад между ушите. Когато понечи да завие Ив, тя се размърда:
— Будна съм. Само…
— Само си затворила клепачи да отпочинат очите ти. — Той легна до нея и отметна косата от лицето й. — Почини още малко.