— Ще я спасим, Далас.
— Надявам се. — Тя печално се загледа в гривната, която беше прибрала в прозрачно пликче. — Ако й стори нещо, ще го намеря и ще го убия. — Отново вдигна поглед. — Ще го убия, каквото и да ми струва.
Рурк я чакаше отвън. Не бе възразила, когато беше предложил да я придружи. Сега беше доволна, че има кой да я закара до вкъщи. Не й се шофираше, искаше да се съсредоточи, да обмисли следващите си действия. Щом седна в колата, замислено промълви:
— Фийни ще ми изпрати информацията. Разбрах, че става въпрос за финансови операции. Ти ще се справиш по-бързо от мен. „Метачите“ ще поработят в дома на Майра, но се съмнявам, че ще намерят важни веществени доказателства. И без това убиецът е известен, не се налага да го идентифицираме. Пийбоди и Макнаб ще се върнат едва утре по обяд, ще обработваме сведенията, които междувременно ще ни изпращат.
— Огледах алармената инсталация и охранителната система. Бива си ги. Палмър е използвал модерно устройство, за да ги изключи. Не всеки може да се снабди с подобен уред. Ще ти помогна да проследиш откъде е закупен.
— Ще го оставим за по-късно. В момента няма особено значение. Това е поредният капан на Дейв, който се надява да се хвана на уловката и да загубя ценно време. — Тя потърка слепоочията си, опитвайки да прогони нетърпимото главоболие. — Униформени полицаи вече разпитват съседите. Едва ли са видели или чули нещо, но може и да имаме късмет. — Затвори очи и се постара да забрави страха, който й пречеше да разсъждава рационално. — Поне съм сигурна, че няма да я убие до настъпването на новата година. Дейв влага символизъм в постъпките си. Решил е утре в полунощ да бъде с мен и използва Майра, за да ме накара да му се подчиня.
„Говори прекалено спокойно — помисли си Рурк. — Опитва да се контролира.“
Ала погледът й му бе подсказал за обзелата я паника, за мъката, която изпитваше. Когато се прибра вкъщи, тя отиде право в кабинета си и поиска от компютъра всички файлове, свързани с разследването. После нанесе данните на специалното табло, което използваше при подобни случаи. Премести снимката на Майра и едва тогава Рурк забеляза, че ръката й трепери.
— Скъпа моя… — Хвана я за раменете и я накара да се обърне. — Отпусни се, дай воля на чувствата си.
— Не мога. Замълчи, не говори.
— Невъзможно е да продължаваш по този начин. — Рурк отслаби хватката си, когато тя опита да се отскубне. — Поплачи, ако ти се плаче — продължи с по-мек тон. — Знам колко обичаш Майра.
— Боже мой! — Тя силно го прегърна и притисна лице до шията му. — О, Боже! — Трепереше като лист, но не се разплака, само все по-силно се притискаше към него. — Не искам да мисля какво може да й стори. Иначе ще се размекна, ще се предам.
— Не забравяй, че Майра има силен дух и е много умна. Ще съумее да оцелее.
— Дано. — Видеотелефонът иззвъня, обаждаше се Фийни с данни за финансовите операции на Палмър.
— Позволи ми да ти помогна — предложи Рурк. — Обещавам, че престъпникът няма да спечели този рунд.
— Точно така.
Ив продължи да работи, докато очите и съзнанието й се замъглиха, изпи няколко чаши кафе и отново седна пред компютъра. В два след полунощ Фийни й изпрати нова информация. Очевидно тримата също продължаваха да работят. Рурк прегледа данните и заяви:
— В основни линии потвърждават онова, което вече знаем: номерата на банковите сметки, трансферите. Трябва да откриеш нещо повече, да опиташ нов подход към проблема. — Вдигна поглед, забеляза, че тя едва стои на краката си и добави: — А най-вече трябва да се наспиш.
Ив знаеше, че е безполезно да спори с него.
— Добре. Но и ти имаш нужда от сън. Предлагам няколко часа да подремнем на специалния стол, заместващ леглото. Не искам да се отделям от компютъра.
Кафето, което беше изпила, не бе успяло да прогони умората й. Затвори очи и след секунди потъна в сън, смущаван от неописуеми кошмари.
Образът на Майра, затворена в клетката, се смесваше с картини от ужасното й детство, което бе прекарала заключена в някоя хотелска стая. Болката и страхът още живееха в съзнанието й. Мъжът ще дойде… Палмър… баща й… ще дойде и ще й причини болка, защото тя е във властта му. Защото това му доставя удоволствие. Защото не можеше да му попречи.
Докато не го уби.
Но и след смъртта си той се завръщаше в сънищата й и отново я изнасилваше. Ив изстена, притисна се до Рурк. И отново преживя всичко.
Събуди я миризмата на силно кафе и апетитният аромат на храна. Сепна се, седна на стола, примигна в мрака и забеляза, че е сама. Олюлявайки се, отиде в кухнята, където Рурк вече изваждаше храната от автоготвача.