— Трябва да хапнеш нещо, скъпа.
— Добре — промърмори тя, но първо си наля голяма чаша кафе. — Доста мислих върху онова, което ми каза — да опитам нов подход, да погледна на проблема от различен ъгъл. — Седна, защото Рурк насила я настани на стола, и започна да се храни, без да забелязва какво има в чинията й. — Хрумна ми, че може би Палмър е купил или е наел къщата година-две преди завръщането му в Ню Йорк.
— Възможно е, но още не съм открил някакви плащания.
— Ще ги намериш, сигурна съм. — Дочу как в съседното помещение иззвъня портативният й видеотелефон и скочи на крака. — Стой тук, направи всичко възможно да проследиш обаждането. — Седна зад бюрото си и се опита да си придаде невъзмутимо изражение. — Тук Далас.
— Добро утро, лейтенант. Надявам се, че си спала добре.
— Спах като къпана, Дейв — усмихна се тя и сви юмруци под плота.
— Радвам се. Искам те отпочинала на нашата среща. Разполагаш с… да видим… с около седемнайсет часа, докато се видим. Уверен съм, че няма да измамиш очакванията ми.
— В никакъв случай. Знаеш ли, ако ми кажеш къде си, ще се срещнем много по-рано.
Той се разсмя, очевидно чувството й за хумор му доставяше удоволствие.
— И да провалим забавлението, така ли? Няма да го допусна. Ще си поиграем на криеница, Далас. Ако ме намериш до полунощ, дори косъм няма да падне от главата на доктор Майра. Но само при условие, че дойдеш сама. Охранителната ми система е свръхмодерна и веднага ще разбера, ако водиш гости. Забележа ли неканени посетители, приятелката ти ще умре и то сред адски мъки. Искам те, Далас. Само теб и никого друг. Ясно ли е?
— Играта винаги е била между мен и теб, Дейв.
— Точно така. Ела в полунощ и то сама, за да довършим онова, което започнахме преди три години.
— Какво ми гарантира, че тя още е жива?
Палмър усмихнато отвърна:
— Нищо. — И прекъсна връзката.
— Отново се обаждаше от уличен видеотелефон — промърмори Рурк. — Някъде в Порт Оторити.
— Трябва да намеря скривалището му. Ако не бъда там в полунощ, ненормалникът ще убие Майра. — Стана и закрачи напред-назад. — Убедена съм, че не лъже, че убежището му наистина е снабдено с камери за наблюдение на улицата и на помещенията в къщата, както и сензори. Едва ли е имал възможност да ги инсталира за една седмица. Били са монтирани в къщата или е поръчал да бъдат поставени още докато се е намирал в затвора… благодарение на наивността на свещеника.
— Предлагам да направим справка за платени данъци, да прегледаме жилищните планове на всеки квартал, но ще ни отнеме време.
— С каквото почти не разполагаме. Да започваме.
В два й съобщиха, че Пийбоди и Макнаб най-сетне са пристигнали. Тя се свърза с тях и им нареди да донесат компютъра в дома й. Нямаха време за губене и се налагаше да работят заедно.
Щом помощниците й пристигнаха, започна да ги инструктира:
— Макнаб, използвай онзи компютър. Започни да търсиш преводи на пари и покупки, извършени от името на свещеника. А може би престъпникът е използвал комбинация от своето име и от това на светия отец. Пийбоди, свържи се с Уитни — нека нареди претърсване на всички частни гаражи в района, където смятаме, че се намира убежището на Дейв. Искам колкото е възможно повече униформени полицаи да обиколят обществените паркинги и гаражи, като конфискуват записите, направени от охранителните камери през последната седмица.
— Всички ли, лейтенант?
— Всички без изключение.
Тя отиде в кабинета на Рурк, за да използва свободния компютър. Когато данните се появиха на монитора, заобяснява на съпруга си:
— Домовете на хората, набелязани от Палмър, са очертани със синьо. Ще съсредоточим вниманието си от центъра към периферията на Манхатън — районът е най-населеният в източната част на града. Интересуват ни частните къщи в радиус от десет пресечки. Придържай се към тях, освен ако нещо ти направи особено впечатление. — Разкърши рамене, за да облекчи напрежението, затвори очи, за да проясни съзнанието си. — Най-вероятно къщата е двуетажна, непременно има мазе. Напълно звукоизолирана е, със собствен гараж. Колегите претърсват обществените паркинги но се обзалагам, че Палмър разполага със собствен гараж. Иска да го намеря, следователно не е положил особено големи усилия да се укрие. Иска да се поизпотя, но не и да се проваля. Има ми зъб и желае да ми отмъсти, без мен играта ще му бъде безинтересна…
Тя замълча за миг и рязко се извърна:
— Необходима съм му. Господи! Провери всички документи за покупка, ипотеки, договори за наемане на мое име.