— Ето го новият подход, лейтенант — промълви Рурк и се зае за работа. — Хрумването ти е блестящо.
— Искам данните на монитора. — Ив застана зад него и впери поглед в екрана. Когато заедно с името й се появи дълъг списък, тя изруга: — Да му се не види, как се е сдобил с всичко това?
— „Всичко това“ не е на Палмър, а твое.
— Какви ги дрънкаш? Аз не притежавам нищо.
— Това са имоти, които съм прехвърлил на твое име — обясни той, като продължаваше работата си.
— Така ли? Но защо?
Рурк докосна пръста й с венчалната халка и бе възнаграден с удар по рамото.
— Вземи си всичко обратно. Настоявам! — възкликна Ив.
— Нещата не са толкова лесни. Всъщност като ти прехвърлям част от имуществото си, избягвам големите данъци… Не, тук всичко наистина ти принадлежи. Ще опитаме комбинация от имена.
Искаше й се да му вдигне скандал, но моментът беше неподходящ — нямаха време за губене.
Откриха трима собственици на сгради в Манхатън, които носеха името Дейвид Далас.
— Поискай описание на имотите.
— Имай малко търпение. Не е толкова лесно да проникнеш в компютъра на общината.
„Нищо не е трудно за теб, скъпи“ — помисли си Ив, когато след миг информацията се появи на монитора.
— Не, тази е в центъра… използват я за сексклуб. Дай следващата. — Впи пръсти в облегалката на стола, изгаряше от нетърпение. — Намира се извън очертания район, но не бива да я изключваме. Да видим последната. Да му се не види! — прошепна тя. — Дейв се оказа верен на принципите си. Купил е къщата на родителите си!
— Да, сдобил се е със сградата преди две години и половина. Нотариалният акт е на името на Дейвид Далас. Твоят приятел е бил изключително далновиден и е планирал действията си години напред. Ще намерим на това име и банкови сметки или сметка, която вече е закрита.
— Мръсникът е само на пет преки оттук! — Ив целуна съпруга си, върна се в своя кабинет и възкликна: — Намерихме бърлогата му! — Погледна часовника и добави: — Имаме седем часа да измислим как да го заловим.
Ив настояваше да отиде сама, но склони да я оборудват с подслушвателно устройство. Съгласи се и да разположат подкрепления на достатъчно голямо разстояние от къщата, че да не ги забележи Палмър. Сложи си за късмет шерифската значка от Пийбоди и изчака с нарастващо нетърпение, докато Фийни проверяваше предавателя.
— Мисля, че всичко е наред — промърмори ирландецът. — Като прегледах видеозаписа, се убедих, че Палмър не разполага с устройство, което да открие твоя „бръмбар“. Поставили сме и едно апаратче, за да го заблудим и да си помисли, че го е открил и го е обезвредил.
— Браво, предвидил си всичко.
— Но да знаеш, че ако чуя нещо подозрително, веднага ще се намеся. — Той се обърна към Рурк, който току-що беше влязъл: — Ще ви оставя насаме. Имате на разположение една минута.
Рурк се приближи до нея и докосна значката:
— Странно, не приличаш на Гари Купър.
— На кого?
— На актьора, изпълняващ главната роля във филма „Пладне“. Всъщност в твоя случай филмът трябва да се нарича „Полунощ“. Не забравяй, че си ми обещала нещо за новогодишната нощ.
— Няма. За нищо на света няма да пропусна възможността да получа подаръка си. А сега се успокой — ще се справя.
— Не се съмнявам. — Той нежно я целуна. — Поздрави Майра от мен.
— Дадено. Хората ми вече заемат местата си. Време е да тръгвам.
— До скоро, скъпа.
Рурк изчака няколко секунди, после я последва на улицата и се качи в колата на Фийни, като безцеремонно заяви:
— Ще дойда с теб.
— Далас ще се разсърди. — Фийни почеса брадичката си.
— Толкова по-зле за нея. Слушай, в продължение на няколко часа проучвах системата за сигурност в къщата на Палмър. Сигурен съм, че мога да я изключа с дистанционно устройство.
— Не думай — усмихна се ирландецът.
Рурк го погледна в очите:
— Ще се справя за около двайсет минути.
Фийни включи двигателя и промърмори:
— Ще видим.
Ив застана пред входната врата точно в десет. Беше решила, че е по-добре да не чака до крайния срок, определен от Палмър. Старата каменна къща очевидно бе ремонтирана, а наблюдателните камери и сензорите бяха монтирани така, че да не загрозяват елегантната фасада.
Беше сигурна, че Палмър я наблюдава и това й достави удоволствие. За миг впери поглед в камерата, сетне отключи с шперца си.
Затвори вратата и чу как ключалките изщракаха. В същия момент лампите в голямото антре се включиха. От вътрешния домофон се дочу гласът на Палмър.
— Добър вечер, Далас. Радвам се, че дойде. Тъкмо успокоявах доктор Майра, че скоро ще се появиш, за да започнем новогодишното празненство. Между другото, приятелката ти е жива и здрава. Ако обичаш, остави оръжието си.