— Няма — заяви тя и направи няколко крачки. — Няма да остана невъоръжена, та да ме заловиш, докато слизам по стълбата. Не ме мислиш за глупачка.
Палмър се засмя:
— Имаш право. Задръж оръжието си, дори го извади от кобура и се приготви да го използваш. Нямам нищо против. Но не забравяй, че съдбата на докторката е в твои ръце. Ела при нас, лейтенант. Да празнуваме заедно.
Ив беше влизала в къщата преди години, за да разпита родителите му. Спомняше си разположението на помещенията, но за всеки случай прегледа плана на сградата. При все това докато се движеше през къщата, непрекъснато се отглеждаше за замаскирани капани. Влезе в кухнята и отвори вратата към мазето. Дочу приветствени възгласи, ръкопляскания. Осветлението беше ярко, от тавана се спускаха гирлянди, навсякъде имаше празнична украса.
Извади оръжието от кобура и заслиза по стълбата.
Първото, което видя, бе маса с пъстроцветна покривка, върху която бяха поставени бутилка шампанско в кофичка с лед и деликатесни сандвичи в сребърни подноси.
После погледът й попадна върху клетката, в която… беше затворена Майра.
— Лейтенант… — спокойно заговори психиатърката, макар че й идваше да изкрещи. Нарочно не назова Ив по име, за да подчертае, че отношенията им са само професионални.
— Докторе — прекъсна я Палмър, — нали се разбрахме, че само аз ще говоря. Далас, обърни внимание на устройството, което държа. Искам да си наясно, че ако натисна бутона, силен електрически ток ще премине през металните решетки на временния дом на приятелката ти. След броени секунди ще бъде мъртва. Оръжието ти не ме плаши — ще убия докторката, дори да го използваш. Нервната ми система ще реагира на шока, машинално ще натисна бутона и тази симпатична жена ще бъде… хм… опечена.
— Добре, Дейв. Все пак искам да се убедя, че не си сторил нищо на Майра. Добре ли сте, докторе?
— Да. — Майра едва сдържаше истерията си. — Дори с пръст не ме е пипнал. Мисля, че изобщо няма да го стори. Няма да ми причиниш зло, нали, Дейвид? Знаеш, че искам да ти помогна. Разбирам колко ти е трудно, след като никой не оценява постиженията ти.
— Бива си я — обърна се младият мъж към Ив. — Умее да говори така, че да те забаламоса. Не искам да проявявам неуважение към нея — както виждаш, дори не съм я съблякъл — но по-добре й кажи да си затваря устата.
— Ние с Дейв ще се разберем, доктор Майра. — Ив пристъпи към него. — Нали, Дейв? Това засяга само нас двамата.
— Толкова отдавна очаквам този момент. Виждаш, че съм положил усилия да го ознаменуваме. — Посочи към масата и добави: — Изпий чаша шампанско, вземи си от ордьоврите. — Да отпразнуваме смъртта на старата година и раждането на новата. И още нещо — преди да изключа подслушвателното ти устройство, уведоми хората си, че ако някой се опита да влезе тук и двете ще умрете.
— Сигурна съм, че са те чули. Освен това им е заповядано да не припарват в къщата. Нали предупреди, че искаш да дойда сама? Подчиних се и трябва да признаеш, че винаги съм играла честно с теб.
— Вярно е. Научихме се взаимно да се доверяваме.
— Точно сега не бива да разрушаваме постигнатото. Предлагам ти сделка, Дейв, по-точно — замяна. Освободи Майра, а аз ще заема мястото й. Ще имаш онова, което желаеш.
— Ив, недей… — обади се Майра.
— Не се намесвайте, докторе, това засяга само мен и Дейв. — Ив не откъсваше поглед от него, невъзмутимото й изражение не издаваше чувствата й. — Разбрах за какво мечтаеш, до какво се свежда всичко: да ме заключиш в клетката, както аз те заключих в затвора. Цели три години грижливо си обмислял плана си, действал си, уреждал си всичко стъпка по стъпка. Този път си се справил блестящо. Пусни Майра. Тя изпълни ролята си на примамка, вече можеш да я освободиш. Щом го сториш, ще ти предам оръжието си. Доброволно ще вляза в клетката и ще имаш „опитно зайче“, за каквото винаги си мечтал.
Отново пристъпи към него. Взираше се в очите му, видя как погледът му стана пресметлив и разбра, че е попаднала точно в целта.
— Майра е мекушава, изобщо не може да се сравнява с мен. Пък и не е в блестяща кондиция — по цял ден си седи зад бюрото и бърника из мозъците на пациентите. Ако я подложиш на някой от твоите експерименти, бързо ще се предаде и няма да ти достави удоволствие. А пък аз ще издържа дълги часове, няколко дни, дори седмица, стига да съумееш да задържиш отвън хората ми. Знаеш, че и двамата с теб ще свършим тук.
— Да, смъртта не ме плаши.
— Ако се предам в ръцете ти, едновременно ще си отмъстиш и ще завършиш експеримента си. Но преди това трябва да освободиш Майра.