От стереоуредбата се разнасяше гръмка музика. На екрана на телевизора хората, събрани на площад „Таймс“, приличаха на гъмжило от мравки.
— Хвърли оръжието!
— Обещай, че приемаш условията ми. — Тя затаи дъх и се прицели в корема му. — Ако не се съгласиш, ще те убия. Майра ще загине, но аз ще оцелея. А ти ще загубиш всичко. Приеми условията ми, Дейв. Повярвай ми, сделката е изгодна.
— Съгласен съм. — Почти тръпнещ от възбуда, той избърса устните си с опакото на дланта си. — Хвърли оръжието и се отдалечи от него.
— Преди това спусни клетката на пода, за да докажеш, че няма да ме измамиш.
— Дори да я спусна, пак мога да убия приятелката ти. — Ала той натисна някакво копче на командния пулт, клетката се полюшна и се спусна надолу.
— Знам. Ние сме във властта ти. Моля те, позволи ми за последен път да изпълня задълженията си. Дала съм клетва да пазя живота на всички свои съграждани, включително на тази жена. Отключи клетката.
— Хвърли оръжието! — Този път той изкрещя толкова силно, че гласът му заглуши музиката и веселите викове на хората на площада. — Нали обеща, направи го!
— Добре. Значи приемаш условията ми. — Студена пот се стичаше по гърба й, когато се наведе да остави оръжието на пода. — Не убиваш безцелно, а в името на науката. Отключи клетката и освободи доктор Майра. — Ив вдигна ръце, сякаш се предаваше.
Палмър се изкиска, грабна електрошоковата си палка и заплашително я насочи към нея.
— За всеки случай. Да не си посмяла да мръднеш, Далас.
Сърцето й, което бе спряло за миг, отново затуптя, когато Палмър натисна бутона, с който се отключваше вратата.
— Жалко, че си тръгвате, доктор Майра. Но обещах на лейтенант Далас да танцувам само с нея.
— Позволи ми да й помогна. — Ив приклекна и хвана ръката на приятелката си. — Схванала се е от престоя в клетката. Добре, че я освободи — нямаше дълго да изкара, Дейв — добави и силно стисна дланта на Майра.
— Влизай в клетката, влизай!
— Искам да се убедя, че тя е в безопасност. — Без да се изправи, Ив блъсна Майра встрани и я закри с тялото си. За миг зърна някакво движение на стълбата, сетне успя да извади резервното си оръжие.
— Излъгах те, Дейв. — Видя как очите му се разшириха от изумление, как посегна към дистанционното устройство… електрошоковата палка се изплъзна от ръката му. Множеството на площад „Таймс“ нададе радостни възгласи, когато изстреляният от Ив заряд улучи гърдите на Палмър.
Тялото му се загърчи, сякаш той изпълняваше някакъв примитивен танц. Оказа се, че не е излъгал — сгромоляса се върху клетката, а пръстът му конвулсивно натисна бутона.
От решетките и от мятащото се тяло полетяха искри. Ив издърпа Майра встрани и я защити с тялото си.
— Якето ти се е подпалило, лейтенант. — Със завидно спокойствие Рурк се наведе и угаси пламъчетата, които вече бяха прегорили дупка в кожената дреха.
— Какво търсиш тук?
— Дойдох да те взема — нали имаме уговорка за тази вечер? — Той се наведе и помогна на Майра да се изправи. — Свърши се, мъртъв е… — прошепна и избърса сълзите, които се стичаха по страните й.
— Не успях да проникна в съзнанието му, да му повлияя. Часове наред опитвах… опитвах, след като се събудих в онази… в онази клетка. Ала не постигнах успех. — Обърна се към Ив и разпалено възкликна: — Направи единственото, което беше възможно. Страхувах се, че… — За миг замълча и поклати глава. — Страхувах се, че ще дойдеш, едновременно се боях, че няма да се появиш. Не биваше да се съмнявам, че ще направиш необходимото.
Тя прегърна Ив, притисна страна до нейната, а по-младата жена отвърна на прегръдката й. След малко се отдръпна и потупа Майра по гърба — чувстваше се неловко от подобни прояви на нежност.
— Заслугата е на всички, включително на този цивилен, който не пропуска да се забърка във всяка каша. А сега се прибери у дома, за да отпразнуваш Нова година със семейството си. По-късно ще се занимаваме с полицейските формалности.
— Благодаря, задето ми спаси живота. — Майра докосна с устни страната на Ив, после целуна и Рурк. Олюлявайки се се изкачи по стълбата и се разплака едва когато никой не я виждаше.
— Какво ще кажеш, лейтенант? Мисля, че този край беше напълно подобаващ.
Тя проследи погледа му, огледа Палмър и изпита само облекчение.
— За смъртта на Дейв ли говориш, или за края на годината?
— И за двете. — Рурк извади бутилката шампанско от кофичката с лед. — Хората ти всеки момент ще бъдат тук. Но може би ще имаме време за един тост.
— Не, не желая да вдигам тост тук и с шампанското на Палмър. — Тя взе бутилката и я върна в кофичката.