Вероятно трябваше да се порови по-задълбочено в историята на къщата. Неговата къща. Той взе кафето си и се облегна на влажния железен парапет на терасата пред спалнята си.
Неговата гледка. Истинска красота, ако се абстрахираш от съсипаните градини.
Дъждът ромолеше върху листата на дърветата, а въздухът все още трептеше от отминалата буря. Над земята се спускаше лека мъгла, която превръщаше дърветата в романтични, загадъчни силуети.
Ако слънцето успееше да се подаде иззад облаците, гледката щеше да е ослепителна, но всъщност и сега нямаше от какво да се оплаква.
В градината имаше малко езерце, отрупано с лилии. Виждаше се и тънката ивица на реката, която се виеше сред дълбоките сенки на блатото.
Паянтов дървен мост пресичаше водата, а след него черен път водеше сред дърветата към малка къщичка, полускрита от тях. От комина й се издигаше облаче дим, което се смесваше с мъглата.
Диклън вече се бе качвал на покрива тази сутрин и с радост и облекчение откри, че и покривът, и комините са в добро състояние. Последните собственици се бяха погрижили за тях и за терасата на втория етаж, преди да се предадат.
Очевидно бяха започнали работа и по задната тераса, която бяха възнамерявали да превърнат в закрита веранда. Това вероятно не беше лоша идея и трябваше да помисли върху нея.
Диклън не бе сигурен дали бившите собственици бяха свършили парите, или енергията им се бе изпарила, но бе убеден, че е извадил късмет.
Имаше предостатъчно пари, а сега, докато наблюдаваше леката мъгла над водата и бурените, се чувстваше изпълнен с енергия.
Той поднесе чашата към устните си, после бързо я отдръпна, когато видя една жена, или момиче, да върви сред дърветата към реката. Огромно черно куче подскачаше около нея.
Беше прекалено далеч, за да различи чертите й. Видя, че бе облечена в червена карирана риза и джинси, а косата й бе дълга, тъмна и много къдрава. Дали беше стара или млада? Красива или грозна?
Накрая се спря на млада и красива. Все пак, това си беше негово собствено мнение.
Тя подхвърли топка във въздуха и я хвана бързо, когато кучето подскочи. Хвърли я още два пъти, докато животното подскачаше и тичаше в кръг. После се изпъна назад като професионален бейзболист и я метна. Топката профуча между дърветата. Кучето се втурна след нея и не се поколеба, а подскочи енергично към езерото и стисна топката между зъбите си в мига преди тя да падне във водата.
Страхотен номер, помисли си Диклън, като се ухили и загледа как момичето ръкопляскаше на кучето.
Искаше му се да може да я чуе. Беше сигурен, че се смее с нисък, гърлен смях. Кучето изплува до брега, излезе навън, изплю топката до краката й и се разтърси.
Сигурно я беше обляло с вода, но тя не се отдръпна, нито пък започна да чисти джинсите си.
Повториха номера, а Диклън бе запленената им публика.
Представи си я как се приближава с кучето до Мане Хол. Достатъчно близо, за да й махне и да я покани на чаша кафе. Това щеше да е първата му проява на южняшко гостоприемство.
Но пък и той можеше да слезе долу. Жената щеше да се бори с кучето, да се хлъзне по мократа трева и да падне в езерцето. А той щеше да й протегне ръка и да я извади. Не, да се гмурне след нея и да я спаси, тъй като тя не можеше да плува.
А после щяха да правят секс на влажната трева под слънчевите лъчи. Мокрото й, изящно тяло щеше да се повдига над неговото. Той щеше да гали гърдите й и…
— Господи — изохка той и примигна, когато я видя отново да изчезва сред дърветата.
Не знаеше дали е притеснен или облекчен, че бе получил ерекция. Откак преди шест месеца бе скъсал с Джесика, бе правил секс само веднъж. А тогава бе повече по рефлекс, отколкото истинско желание.
Но щом можеше да се възбуди толкова от елементарна фантазия за жена, чието лице дори не бе виждал, значи всичко вече се връщаше към нормалното.
Можеше да зачеркне тревогите по мъжествеността си от списъка с проблеми.
Диклън изля остатъка от студеното кафе. Нямаше нищо против да започне деня с еротични фантазии, но му бе неприятно да го започва с лошо кафе. Беше време да се захване за работа.
Той влезе вътре, взе портфейла и ключовете си и тръгна към града, за да напазарува.
Отне му почти цял ден. Искаше не само да напазарува, но и да се запознае отново с града, който отсега нататък щеше да е негов.
Ако Бостън приличаше на почтена жена с няколко пикантни тайни, то Ню Орлиънс бе чувствена любовница, която гордо демонстрираше тъмните си страни.
Диклън се наслади на огромна закуска, толкова претъпкана с холестерин, че сърцето му сигурно щеше да се пръсне от шока.