Купи си кафе на зърна и кафемелачка. Гевреци и кифлички. Зареди се с храните на типичния ерген — замразена пица, полуфабрикати и овесени ядки. После се отби в магазина за алкохол и взе бира, бърбън и хубаво вино.
Натовари всичко в колата, после отново тръгна из улиците, не само заради удоволствието от разходката, но и защото се нуждаеше от нещо, с което да яде. Снабди се с пластмасови чинии и прибори и спря да погледа уличен музикант, който отвори калъфа на тромпета си и изпълни въздуха с вълшебни звуци.
Диклън му даде първия долар за деня.
Избягна изкушението на антикварните магазини и Френския квартал. От клубовете вече се чуваше музика, а от ресторантите се носеха прекрасни аромати. Диклън си купи муфулета — италиански сандвич с месо и сирене върху пухкаво хлебче, който да изяде по-късно у дома.
Докато вървеше към колата си, забеляза туристите с рекламни торби от „Кафе дю Монд“ и гледачите на карти, седнали до сгъваеми масички по площад „Джаксън“, които с удоволствие ти предсказваха бъдещето срещу десет долара. Долови лекия сладникав мирис на марихуана, когато мина покрай тясна алея, затрупана с боклуци. Видя огромна чернокожа жена, която пушеше с доволен вид на терасата над магазин за еротични свещи.
Диклън купи за Реми свещ, оформена като гола жена с гърди като торпеда, и се захили на вида й.
Подкара енергично към новия си дом. Разтовари продуктите и ги напъха там, където му се стори най-логично, а после се захвана със сериозна инспекция на стаите на първия етаж. Водеше си бележки за потенциалните проблеми, плановете и приоритетите си.
Определено кухнята щеше да е първа. Имаше опит от собствената си къща в Бостън, а и от двата ремонта, при които бе помагал на приятели.
Не претендираше, че може да сготви нещо повече от обикновен омлет или печен сандвич, но вярваше, че кухнята е сърцето на всеки дом. Последният ремонт на кухнята в Мане Хол, направен през осемдесетте години, я бе оставил снежнобяла с хромирани уреди, подобен на сребрист остров плот и ослепително бял под.
Най-хубавите й страни бяха големите прозорци, старото тухлено огнище и красивия таван. Харесваше му и огромният килер, но щеше да му върши по-добра работа като мокро помещение. Щеше да се върне към оригиналния дървен под, да свали сладникавите тапети, украсени с чайничета, и да подмени плота със старинна сладкарска маса или нещо подобно.
Обзавеждането не беше най-силната му страна. Навремето го бе оставил на Джесика, която обичаше бледи тонове и класически линии.
Той обаче предпочиташе по-ярки цветове и очарованието на по-необичайното. Обръщаше внимание и на най-малките подробности. Това си беше неговата къща, по дяволите, и щеше да я направи по своя си начин. Отгоре до долу.
Щеше да сложи старинни шкафове със стъклени вратички и да подреди в тях антикварни кухненски уреди. Напукани чинии, бутилки и буркани.
Щеше да направи солидни плотове, да сложи медни кранове. Не му пукаше, че щяха да позеленеят така щяха да изглеждат по-истински.
Огромен хладилник. Миялна машина и печка. И всичко щеше да е скрито зад дървени врати.
Готови за готвене.
Диклън извади рулетката си и започна да мери съвестно. После изсипа справочниците си на пода в празната библиотека и се съсредоточи над тях, докато изяде половината от сандвича си и изпи толкова много кафе, че ушите му забръмчаха.
Представяше си всичко идеално. Претъпканите с книги рафтове, които се издигаха от пода до тавана. Тъмнозелените стени и светлобежовите корнизи и таван. Тежките сребърни свещници на полицата на камината. Трябваше да повика коминочистач, който да провери внимателно всички комини, за да може да започне да си пали огън и да прогони ледения въздух.
Там, където се налагаше, щеше да реставрира ламперията и да я изглади като коприна. Масивните врати, които разделяха дамския и мъжкия салон, бяха в отлично състояние.
А и някой си бе дал труда да оправи пода в библиотеката.
Диклън запълзя по него, като опипваше нежно дървото. Щеше да го изцикли леко, да му сложи няколко слоя лак и толкова. Килимите го бяха запазили добре. Красивите и плътни килими „Обюсон“, които Жозефин бе поръчала от Париж.
Той усети миризма на бренди, кожа, восък и рози, но не се замисли. Очите му бяха замъглени и разсеяни, когато спря до кахлената камина и прокара пръст по нащърбеното място в ъгъла. Тази част трябваше да се подмени или изглади. Нямаше да е лесно да намери същите плочки — бяха рисувани на ръка и изработени в Италия.
Жулиен бе съборил свещника от полицата на камината и той бе нащърбил плочката. Тогава отново бе пиян и побеснял.
Мобифонът в джоба му звънна и Диклън седна на земята. Примигна озадачено и огледа празната стая. Какво правеше? Мислеше ли? Сведе очи към палеца си и видя, че го беше издрал на нащърбената плочка. Напълно объркан, той извади телефона си.