— Да. Ало?
— А, ето те. Вече бях готов да се откажа.
Жизнерадостният глас на Реми изпълни ушите му. Диклън все още седеше вторачен в плочката. Беше си мислил нещо за нея…
— Оглеждам стаите. Измервам. Подготвям разни…
— Няма ли да поизлезеш оттам за малко? Имам събрание до късно и реших, че после може да пийнем по нещо. Ефи също ще дойде с нас, ако успея да я подкарам.
— Колко е часът? — запита Диклън, като завъртя ръка, за да погледне часовника си. — Полунощ? Възможно ли е?
— Не още. Да не си пил вече?
— Само кафе — отговори Диклън, като потупа часовника си. — Сигурно батерията ми се е скапала.
— Минава шест. Ще се освободя към девет. Защо не дойдеш тук? Ще се видим в „Тройката“ във Френския квартал. Намира се на улица „Дофин“, на около пресечка от „Бърбън“.
— Добре — разсеяно отвърна Диклън, като прокара пръсти през косата си и усети, че челото му е мокро от пот. — Добре. Звучи чудесно.
— Имаш ли нужда от инструкции, янки?
— Ще го намеря — обеща Диклън и потърка наранения си палец. — Реми?
— Да. Точно така се казвам.
Диклън поклати глава и се засмя леко.
— Няма нищо. Ще се видим по-късно.
Потегли рано. Пиенето не го интересуваше много, но искаше да види метаморфозата, която настъпваше в Ню Орлиънс след падането на нощта. Улиците блестяха под ярките светлини и гъмжаха от тълпи хора, които търсеха развлечения.
Според Диклън нито туристите, нито търговците ръководеха шоуто, а самият град. А колелцата му се завъртаха под звуците на музиката.
Тя се носеше от всички входове. Джаз, рок, страстен блус. Терасите на ресторантите бяха претъпкани с посетители, които прогонваха януарския студ с алкохол и пикантни сосове. Портиерите пред стриптийз клубовете подмамваха клиенти с обещания за невиждани удоволствия, а касите в магазините звънтяха от безбройните покупки на туристите, които се запасяваха с рекламни фланелки и маски за Марди Гра. Баровете сервираха коктейли на янките и бира, и качествен алкохол на хората, които познаваха града по-добре.
Но музиката поддържаше парада.
Диклън се потопи в нея, докато вървеше по улица „Бърбън“ покрай входове, ярки светлини и дворове. Мина покрай група жени, скупчени на тротоара, които кряскаха като гарги.
Долови аромата на парфюмите им и усети типичната мъжка реакция — смесица от удоволствие и паника, когато жените избухнаха в смях.
— Хубав задник — отбеляза една от тях.
Той продължи напред. Групите от жени бяха опасно и загадъчно нещо.
Хрумна му, че щом ще се запознава с Ефи, трябва да й купи нещо. Някакъв годежен подарък. Не знаеше какво харесва, нито пък каква е самата тя. Но ако все пак го биваше в нещо, то бе в купуването на подаръци.
Искаше му се да се бе сетил по-рано, но все пак влезе в няколко магазина, без да им възлага големи надежди. Почти всички магазини тук бяха заредени със сувенири за туристите, а според Диклън един огромен пластмасов пенис не бе подходящ за запознанството. Реши, че или ще изчака с подаръка, или ще се спре на кошниците с дамски кремове и парфюми.
И тогава я видя. Сребърната жаба клечеше на четири крака, сякаш се канеше да скочи енергично. На жизнерадостното й лице грееше широка, хитра усмивка, която незабавно напомни на Диклън за Реми.
След като Ефи си бе паднала по стария му приятел, тя трябваше да оцени приумицата му. Диклън помоли да му опаковат подаръка в красива хартия с голяма червена панделка.
Нямаше още девет, когато зави по „Дофин“.
Канеше се да седне в някой бар, да послуша музика и да пийне една бира. Щеше да помисли за следващите няколко седмици, когато щеше да прекарва дните си в кухнята, а вечерите си — планирайки следващото място за ремонт. Трябваше да намери кадърни майстори и добри оферти. Да се захване за работа.
А тази вечер щеше да прекара известно време с приятеля си и годеницата му, да се прибере у дома и да поспи поне осем часа.
Скоро забеляза надписа на „Тройката“. Нямаше начин да го пропусне, тъй като той проблясваше в неоново — синьо над очуканата дървена врата на сграда, която се намираше на две крачки от него.
Втората врата се отваряше към типичната тераса с перила от ковано желязо. Някой я бе украсил с огромни керамични саксии със здравец и бе окачил малки лампички по корнизите. Гледката бе красива и женствена. Приятно място, където да седнеш, да пийнеш чаша вино и да наблюдаваш хората по улицата.
Диклън влезе вътре и потъна в миризмата на чесън и уиски и силната музика.