Харесваше очите му. Беше свикнала мъжете да я гледат с желание, но в неговите очи имаше нещо повече. Наблюдаваше я смаяно, останал без дъх, което й се стори ласкателно и мило.
Беше приятно да накараш един мъж, който изглеждаше готов да се справи с абсолютно всичко, да затрепери само като му се усмихнеш.
Макар Диклън едва да бе докоснал бирата си, тя се приближи до него и потупа бутилката с пръст.
— Готов ли си за следващата?
— Не, благодаря. Можеш ли да си вземеш почивка? Може ли да те черпя едно питие или кафе? Да ти купя кола или куче?
— Какво има там?
Той погледна малката торбичка с подаръка, която бе оставил на бара.
— Подарък за човека, с когото имам среща.
— За много жени ли купуваш подаръци, Диклън?
— Тя не е жена. Искам да кажа, не е моя жена. Всъщност нямам такава… само… О, Господи, преди бях по-добър в това.
— В кое?
— В свалянето на жени.
Тя се засмя с ниския, гърлен звук от фантазиите му.
— Можеш ли да си вземеш почивка? Ще изритаме някого от масата му и ще ми дадеш още един шанс — помоли той.
— И така добре се справяш. А почивки не взимам, защото аз съм собственицата.
— Притежаваш това място?
— Точно така — потвърди тя и се обърна, когато една от келнерките застана до бара.
— Чакай. Чакай — протегна се той отново към ръката й. — Не ти знам името. Как се казваш?
— Анджелина — меко отговори тя. — Но ме наричат Лена, защото не съм ангелче, скъпи — добави, като прокара пръст по бузата му и отиде да изпълни поръчките.
Диклън отпи жадно от бирата си, за да преглътне слюнката, която се бе насъбрала в устата му.
Опитваше се да измисли нов подход, когато Реми го плесна по гърба.
— Ще имаме нужда от маса, синко.
— Гледката тук е по-добра.
Реми проследи погледа му.
— Една от най-красивите в града. Запозна ли се с братовчедка ми Лена?
— Братовчедка?
— Четвърта. Но може и да е пета. Анджелина Симон, едно от бижутата на Ню Орлиънс. А ето и другото. Ефи Рено. Ефи, скъпа, това е моят добър приятел Диклън Фицджералд.
— Здрасти, Диклън — поздрави момичето, като излезе пред Реми и го целуна по бузата. — Радвам се да се запозная с теб.
Ефи имаше облак от руса коса около красиво сърцевидно личице и небесносини очи. Устните й бяха тъмнорозови. Приличаше на гимназиална мажоретка.
— Прекалено си красива, за да се затриеш с този тип — възхитено я изгледа Диклън. — Защо вместо това не избягаш с мен?
— Кога тръгваме?
Диклън се ухили, плъзна се от стола и й върна целувката.
— Добра работа, Реми — каза той.
— Най-добрата, която някога съм вършил — потвърди Реми и целуна косата на Ефи. — Сядай, скъпа. Мястото е претъпкано. Барът е единствената ни възможност. Искаш ли вино?
— Една чаша от бялото домашно.
— Диклън, искаш ли още едно?
— Аз черпя.
— Щом е така, поръчай едно хубаво шардоне на любимата ми. Аз ще взема каквото ти пиеш.
— Я, виж какво довлякла котката — обади се Лена и се ухили на Реми. — Здрасти, Ефи. Какво ще пиете тази вечер?
— Шардоне за дамата. И още две „Корони“ — отговори Диклън. — А после можеш да звъннеш на 911. Сърцето ми спира всеки път, когато те погледна.
— Приятелят ти е страхотен, когато набере скорост, Реми — засмя се Лена и извади бутилка вино от хладилника.
— Момичетата в Харвард бяха като тесто в ръцете му.
— Ние южнячките сме свикнали с горещината и не се топим лесно — отвърна тя, като сипа виното и отвори бирите.
— Познавам те — каза Диклън. — Видях те да си играеш с кучето си тази сутрин. Голямо черно куче. Близо до езерото.
— Руфъс — поясни Лена, като потръпна леко, когато осъзна, че я бе наблюдавал. — Кучето на баба ми. Къщата й е зад блатото. Понякога отивам да поживея при нея, когато се чувства зле или самотна.
— Ела в Мане Хол следващия път, когато си при нея. Ще те разведа из къщата.
— Може. Никога не съм влизала вътре — съгласи се тя и остави купичка със солети на бара. — Искате ли нещо от кухнята?
— Ще си помислим — отговори Реми.
— Не забравяйте да ми кажете — подхвърли Лена, като се завъртя и мина през задната врата.
— Избърши си лигите, Дик — ухили се Реми и го стисна за рамото. — Срамота е.
— Не го дразни, Реми. Ако някой мъж не се развълнува, когато види Лена, значи му липсват някои доста важни неща — обади се Ефи.
— Ти наистина трябва да избягаш с мен — засмя се Диклън. — А междувременно, най-добри пожелания — добави той и побутна плика с подаръка към нея.
— Купил си ми подарък? Страхотен сладур си!
Тя съдра плика с ентусиазъм, който зарадва Диклън. Извади жабата и се вторачи в нея. После отметна назад глава и се изсмя гръмко.