— Прилича на Реми. Виж, скъпи, жабата има твоята усмивка.
— Не виждам.
— Аз пък виждам. Диклън също.
Ефи се завъртя на столчето и се усмихна на Диклън.
— Харесваш ми. Ужасно се радвам, че ми харесваш. Обичам този кретен, приятеля ти, толкова много, че щях да се престоря, дори и да не те харесвах. Но сега не е нужно да се преструвам.
— Не започвай да рониш сълзи, Ефи — каза Реми, като извади носната си кърпа. — Понякога го прави, когато е щастлива. В нощта, когато й предложих да се омъжи за мен, плака толкова много, че минаха десет минути преди да се съгласи.
Реми издърпа годеницата си от столчето и добави:
— Ела, скъпа. Да потанцуваме, за да ти изсъхнат очите.
Диклън се извърна на столчето, взе бирата си и се загледа в приятеля си.
— Чудесна двойка са — отбеляза Лена зад гърба му.
— Да. Така е. Не ти ли е интересно как ще изглеждаме ние с теб?
— Доста си настоятелен — въздъхна тя. — Каква кола ще ми купиш?
— Кола?
— Предложи да ме черпиш питие или кафе. А също и да ми купиш кола или куче. Аз сама си плащам напитките и харесвам собственото си кафе. Имам си и куче. А и кола. Но не виждам защо да нямам две коли. Каква ще ми купиш?
— Изборът си е изцяло твой.
— Добре. Ще те уведомя — отвърна тя и отново отиде да изпълнява поръчки.
Глава 4
През следващите три дни Диклън работи сериозно. Според него нямаше нещо по-приятно от това да разглобяваш. Дори сглобяването и подновяването не му доставяха такова примитивно удоволствие.
Той изкорми кухнята, разкара сребристия остров, плотовете и шкафовете. Свали тапетите и махна линолеума.
Остана с черупка от гипс и дърво и безкрайни възможности.
Вечер се грижеше за мехурите и изморените си мускули и четеше книги по вътрешно обзавеждане.
Всяка сутрин, преди началото на работния си ден, пиеше първата си чаша кафе на терасата и се надяваше да зърне Лена и голямото черно куче на име Руфъс.
Свърза се с работници и майстори, поръча материали и, пълен с трескав ентусиазъм, купи огромен пикап.
В първата нощ, когато успя да запали огън в салона, реши да отпразнува събитието с чаша мерло.
Вече не страдаше от сомнамбулизъм, но непрестанно сънуваше. Спомняше си само някои части от сънищата си, когато се събудеше. Музика. Високи гласове.
Веднъж сънува секс, леки въздишки в мрака, нежното докосване на плът в плът. Нуждата му се надигна като вълна.
Събуди се с потръпващи мускули и аромат на лилии в носа.
Тъй като еротичните сънища бяха единственото, което горе-долу се доближаваше до секс, той вложи цялата си енергия в работата.
Най-после реши да си даде почивка, за да направи едно посещение. Тръгна въоръжен с букет от бели маргарити и огромен кокал.
Къщата зад блатото беше едноетажна и доста семпла. Вода с цвят на тютюн я заобикаляше от три страни. Малка бяла лодка се люлееше леко до вехт кей.
От клоните на кипарисите и дъбовете наоколо висяха прозрачни бутилки, пълни до половината с вода. В изкривените корени на стар дъб стоеше ярко изрисувана статуя на Богородица. В краката й лежаха лилави теменужки.
Малка тераса гледаше към пътя, а по нея бяха подредени саксии с цветя и стол-люлка. Капаците на прозорците бяха боядисани в зелено. Мрежата на вратата бе кърпена на две места. От къщата долиташе силният мелодичен глас на Етел Уотърс.
Диклън чу гърления предупредителен лай на кучето, но все пак не бе готов за размера и бързината му, когато Руфъс изскочи през вратата и се хвърли към него.
— О, Господи — едва прошепна той.
Зачуди се за момент дали да се мушне в пикапа си през прозореца, или да замръзне на място, но в следващия миг черното куче с размера на пони се закова до краката му.
Руфъс замени оглушителния си лай със зловещо ръмжене и впечатляващо озъбване. Тъй като се съмняваше, че ще успее да го надвие с букет маргарити, Диклън реши да изпробва дружелюбния си подход.
— Хей, огромни Руфъс. Как си?
Кучето подуши ботушите, краката му и завря муцуна в чатала му.
— Е, хайде да не ставаме интимни от самото начало — помоли го Диклън.
Като си мислеше за страшните зъби на Руфъс, Диклън реши, че е по-разумно да рискува ръката, а не члена си, затова се протегна и потупа нежно огромната глава на животното.
Руфъс го изгледа с искрящите си кафяви очи и със светкавично движение се изправи на задните си крака и сложи предните си лапи на рамената на Диклън. После облиза лицето му с език с размера на Мисисипи. Облегнат на пикапа, Диклън се надяваше, че дългото облизване е поздрав, а не подготовка за закуска.
— И аз се радвам да те видя — сподели той с кучето.
— Слизай веднага, Руфъс.