— Хайде да видим снимките.
Само след един поглед върху снимките, които показваха стените, корнизите и розетките преди и след ремонта, Диклън се убеди, че този човек беше художник, и го помоли за оферта. Тибалд му обеща да я приготви до края на седмицата и му протегна ръка.
— Признавам, че с радост бих се захванал с тази бална зала — каза той, като погледна назад към къщата. — Ще работим ли и по третия етаж?
— По-късно.
— Вероятно ще искате да поговорите със сестра ми Луси. Тя чисти къщи.
— Доста далеч съм все още от наемането на икономка.
Тибалд се засмя и извади пакетче дъвка.
— Не, господине, нямах предвид такова почистване — каза той, като предложи дъвка на Диклън. — Говорех за прогонване на духове. В тази къща има доста силни духове — задъвка той замислено. — Особено на третия етаж.
— Откъде знаеш?
— Чувствам дъха им във врата си. Вие не го ли усещате? Когато семейство Рудикър ремонтираха мястото, загубиха двама работници. Хората им просто си излязоха и никога не се върнаха. Може би точно заради това предпочетоха да наемат хора по-отдалеч.
Тибалд сви рамене и добави:
— Вероятно това е причината да не осъществят грандиозните си идеи.
— Знаеш ли какво е станало на третия етаж?
— Не. И не познавам човек, който да знае. Познавам само хора, които не биха се качили горе, колкото и пари да им предложиш. Ако искате да ви свърша някаква работа и на третия етаж, първо ще трябва да звъннете на сестра ми Луси.
Двамата мъже се завъртяха, когато чуха приближаването на кола.
— Това е колата на мис Лена. И мис Одет е с нея — съобщи Тибалд и се ухили широко, когато древното МГ се изравни с пикапа му. — Добър ден, дами — поздрави той, като забърза да отвори вратата на Одет. — Как сте?
— О, благодаря, чудесно, Тибалд. Как е семейството ти?
— Не мога да се оплача.
Лена изскочи от колата, когато Диклън й отвори вратата. Джинсите й бяха съблазнително прилепнали по тялото, а над тях носеше тюркоазна риза.
— Баба реши, че е време да ти дойдем на гости — заяви тя, като огледа частния път и многобройните пикапи. — Какво си направил, скъпи? Да не си си наел цяла армия?
— Само един полк.
Лена ухаеше на жасмин и на страстни нощи. Диклън трябваше да се съсредоточи върху маниерите си или да глътне дъвката.
— Може ли да те разведа из къщата?
— Хм. И до това ще стигнем. Тибалд, да не забравиш да поздравиш Мейзи от мен.
— Ще го направя. А сега трябва да тръгвам. Скоро ще ви донеса офертата, господин Фицджералд.
— Диклън. Ще я очаквам с нетърпение, Тибалд. Мис Одет — поклони се Диклън и пое ръката й.
Одет беше облечена в памучна рокля с цвят на зряла тиква и тъмнозелен пуловер срещу зимния студ. Чорапите й отговаряха на тоалета й.
Ухаеше на лавандула, а гривните и верижките й потракваха. Всичко в нея действаше успокояващо на Диклън.
— Добре дошли в Мане Хол, който не е в най-представителния си вид в момента.
Одет намигна на Лена, когато Диклън й целуна ръка.
— Все пак ще го разгледаме. Чух, че си наел Големия Франк и Малката Франки — каза тя, като кимна към пикапа им. — Добре ли се справят?
— Струва ми се, че вършат чудесна работа. Не знам как — отговори Диклън, като огледа предната градина. — Не ги виждам да правят нищо, но само примигвам и гигантска купчина храсталаци и бурени изчезва. Искате ли да ви разведа из околността?
— С удоволствие. Лена, скъпа, извади бутилките срещу духове от багажника. Ще ги закачим на дъбовете.
— Бутилки срещу духове?
— Държат злите духове настрани — обясни Лена, като започна да вади от багажника бутилки, пълни до половината с вода.
— Трябва ли да се притеснявам от зли духове? — попита Диклън.
— Предпазните мерки никога не са излишни — обясни Одет, като взе две бутилки и тръгна към дърветата.
— Бутилки срещу духове — повтори Диклън замислено, като взе една от тях.
Беше забелязал, че същите бутилки висяха пред къщата на Одет.
— И каква работа вършат?
— Стар вуду номер — отговори Лена. — Потропването им плаши злите духове и ги прогонва.
Диклън чукна двете бутилки една в друга. Звукът беше приятен и не особено заплашителен.
— Вярваш ли във вуду? — попита той.
— Вярвам в предпазните мерки — отговори Лена, като понесе дребната си, но съблазнителна фигурка към баба си.
Независимо дали бяха вуду или обикновени стари шишета, Диклън реши, че му харесват окачени по дърветата. А когато отново чукна двете бутилки, хареса мелодичния им звук.