Выбрать главу

— Ти колко си силен, Найл?

Светофарът светна зелено. Найл се усмихна. Усмивка, за която знаеше, че е едновременно жестока и студена. След което натисна педала на газта.

— Достатъчно.

Десето ниво. В действителност дори по-високо, но той не обичаше да се хвали.

В миналото толкова мощни демони си бяха изработили определена… репутация. И именно благодарение на тях хората бяха разбрали значението на думата „обсебен“. Защото демоните от десето ниво можеха не само да чуват мислите на смъртните, но и да контролират тези нещастници. Напълно.

— Не ме е страх от теб.

Спокойно. И хладнокръвно. Но Найл чу, как ноктите на Холи нервно одраскаха кожената обшивка на вратата.

В главата ѝ вече беше прониквал демон. Не, не проникнал, а нахлул. Беше си проправил път със сила в мислите ѝ и я беше оставил напълно безпомощна.

Джипът започна да се тресе.

— Н-Найл?

Той рязко си пое дъх и тресенето спря. Завъртя волана надясно и спря пред уютния ѝ дом. Едно леко движение на китката и двигателят на автомобила замлъкна. Демонът все още не я поглеждаше. Засега. И позволи на малката ѝ лъжа да увисне във въздуха между тях. Секунда, втора…

— Знаеш ли, че чувам дори туптенето на сърцето ти — тихо каза той и започна да потропва с пръсти по волана в такт с пулса ѝ. Ритъмът на сърцето ѝ се ускори.

— Шифтърите притежават обострено зрение, слух и нюх — едва успя да изрече Холи. — Демоните имат само страшни очи.

Страшни очи. Найл се обърна към нея. Той беше спрял на осветен участък на улицата и Холи лесно можеше да види лицето му. Както и мрака в очите му.

Повечето демони — включително и тези от най-високо ниво — използваха магия, за да скрият цвета на очите си. Те криеха черните си ириси. И черните еклери. Опитваха се да се слеят с хората, не да ги плашат.

Но на Найл не му пукаше. Той не се интересуваше, че погледът му правеше смъртните нервни. Отдавна го беше решил за себе си: ако не ти харесват очите ми — не гледай!

Е, добре де, и защото обожаваше да плаши хората. Нима това беше толкова лошо?

— Чувам туптенето на сърцето ти — тихо повтори той и погледна към Холи; към лицето, а после към врата ѝ… там, където толкова отчаяно туптеше пулсът ѝ. — Да, моите сетива не са толкова обострени, както у онези животни — никога не беше харесвал шифтърите. — Но затова пък са много по-силни от човешките.

И затова знаеше, че в онази уличка имаше още някого. Усети миризмата на пот. Чу звука на подметка, плъзнала се по метална кутия.

И разбра, че Холи Щорм е преследвана.

Найл стисна зъби. Ако някой причинеше вреда на тази червенокоска, то това определено щеше да бъде самият той.

Демонът повдигна очи и погледна право в нейните. Облиза устни и осъзна, че отново иска да я опита. Онова опитване в „Парадайз Фаунд“ не му беше достатъчно. Не, беше прекалено кратко, за да почувства някакво удовлетворение. Прокара върховете на пръстите си по скулата ѝ. Толкова гладка кожа. Копринена. Нежна. Наклони се към нея и, проклет да е, ако тя също не се наклони към него. Не го очакваше. Но пък Холи го изненадваше още от самото начало. Палецът му се плъзна надолу към устните ѝ, които леко се разтвориха и топлият ѝ дъх погали пръстите му.

Двамата продължаваха да се гледат в очите.

— Холи Щорм — прошепна Найл — ти ме желаеш.

Тя трепна, но не се отдръпна.

Възбуденият му член се притисна към ципа на дънките. Лавандуловият ѝ аромат — смесица от парфюм и мирис на жена — се усили и Найл го вдиша дълбоко.

— Ти ме желаеш — продължи той с нисък глас — но дяволски се страхуваш.

Демонът застина и зачака още една лъжа. Чакаше да чуе как се отронва от устните ѝ. Но вместо това, Холи му се усмихна. Върху дясната ѝ страна се появи познатата трапчинка и това накара сърцето му да запрепуска лудо.

— Разбира се, че се страхувам, Найл.

С едно натискане тънките ѝ пръсти откопчаха предпазния колан. Чу се тихо изщракване, но тя не се опита да излезе от колата. Вместо това Холи съкрати разстоянието между тях, като остави между устните им едва няколко сантиметра.

— Знаейки кой си, щях да съм истинска глупачка, ако не бях дяволски уплашена.

Устните ѝ трепереха, но гласът ѝ звучеше уверено. Разбира се, че той я плашеше. Тя го беше видяла да убива. Да унищожава. Беше видяла…

Холи повдигна ръка и докосна лицето му. Членът на Найл потръпна.