Козирката хвърляше сянка върху лицето му.
Проклятие!
— Нищо.
Но…
— Помогнете ми…
Холи подскочи от изненада. Добре, беше женски глас. Слаб, но отчетливо доловим. И идваше от къщата.
— Какво, по дяволите… — Бен пусна камерата обратно в микробуса и хукна към изоставената къща.
— Бен, почакай!
Тя побягна след него и успя да го хване за ръката едва в подножието на стълбите.
— Холи, някой има нужда от помощ! Трябва да отида…
Всичко в нея се сви на възел. Нещо не беше на ред.
„Разбира се, че не е наред. Има някого вътре, когото вероятно го боли, а ти висиш отвън. Давай, размърдай се!“
Холи преглътна.
— Добре, да…
Бен вече беше стигнал до верандата.
„Боже, не ме заставяй да открия още едно накълцано тяло.”
Тя побърза след него с телефон в ръка и набра 911.
Операторът разби вратата и влезе вътре, като викаше:
— Хей! Къде си? Къде си…
Стъпките му се отдалечиха по коридора.
— Оператор девет-едно-едно. Моля съобщете за вашия проблем — прозвуча в ухото ѝ вежлив женски глас.
— Бен, почакай! Аз… аз съм на „Нимой Роуд“ двеста осемдесет и девет. Някой е ранен…
— Какво е естеството на раната?
— Това…
Холи чу тъп удар. И стисна телефона по-здраво.
— Изчакайте за секунда — прошепна тя, след което извика: — Бен?
Той беше влязъл в стаята вдясно и тя вече не чуваше стъпките му.
— Намери ли някого? Бен?
О, проклятие, това никак не беше на добре.
— Помогнете ми.
Гласът не принадлежеше на Бен. Беше женски. Но се носеше от стаята, в която току-що беше влязъл операторът ѝ.
Защо мълчеше Бен?
Какво ставаше, по дяволите?
„Бягай!“ — крещяха всичките ѝ инстинкти, но тя не можеше да зареже Бен.
— Изпратете полиция.
Изрече го толкова тихо, че се притесни дали операторката на телефона отсреща щеше да я чуе. После бавно направи крачка назад.
,Не мога да го оставя!“
Трябваше ѝ оръжие. Просто нещо, каквото и да е то. Но къщата беше абсолютно празна. Никакви мебели. Само боядисани с червена боя стени. Боя, която точно в този момент много наподобяваше на кръв.
Просто за всеки случай Холи остави телефона си отворен. Веднъж беше правила репортаж за това, как може човек да бъде проследен по мобилния си телефон. Може би точно по този начин щяха да я открият онези, изпратени да помогнат.
Операторката продължаваше да говори. Питаше за броя на пострадалите, но Холи не искаше да обяснява повече.
„Охраната остана отвън. Мога да ги повикам.“
А през това време Бен можеше да умре.
Тя беше видяла колко бързи можеха да бъдат убийците.
Пусна телефона в чантата си, порови малко вътре и пръстите ѝ напипаха флакона на дезодорант. Не беше кой знае какво оръжие, но… нямаше друго под ръка.
Вратата на стаята проскърца, когато я бутна напред.
— Бен?
Холи се опита да говори силно, като се стремеше гласът ѝ да звучи уверено.
„Отговори ми!“
Не получи отговор. Затова вдигна флакона пред себе си и го стисна.
— Полицията идва! Ще бъдат тук всяка секунда…
Най-вероятно след петнадесет минути или повече, но какво от това, по дяволите. Тя не смяташе…
Чу изръмжаването. Нисък, нечовешки, яростен вопъл. След което в отвора на вратата се появи фигура в черно и се нахвърли върху нея. В едната ѝ ръка нещо проблесна.
Мамка му! Нож!
Палецът на Холи натисна дозатора и струята се насочи към лицето на човека с маската.
Последва писклив вик. Проблесна нож.
Холи трепна, когато усети болката в хълбока си… „Не, не, не…“ Време беше да се възползва от отбранителния удар, на който я беше обучил преди доста години инструкторът ѝ по таебо, и на когото определено сега трябваше благодари. Дезодорантът падна от пръстите ѝ, когато тя се завъртя и ритна с всички сили. Кракът ѝ се вряза в корема на нападателя и го отхвърли назад. Едва тогава Холи побягна назад. Таебото не беше силната ѝ страна.
Охраната. Трябваше да стигне до тях.
— Помогнете ми!
Викът ѝ беше оглушителен и тя дори изпита гордост. Но също така и уплаха, защото тялото ѝ пулсираше от болка.
Би трябвало демоните да имат по-остър слух от смъртните. Трябваше да я чуят дори от това разстояние…
— Холи! Холи Щорм!
О, колко обичаше тези лоши демони в момента!
Двама мъже нахлуха през входната врата
— Внимавайте! Той има нож…
И тя се обърна назад. Там нямаше никого.
Какво?
Единият демон — голям и едър здравеняк е вид ще-те-раз-мажа-на-пода-и-дори-няма-да-се-изпотя мина покрай нея и се отправи към задната част на къщата.