— Как раз…
Лекарката ѝ намигна.
— Познавах баба ти — и тя ѝ подаде блузата. — Пази се, дребосъче-демон. — След което се обърна и излезе от стаята.
* * *
Найл смяташе при първа възможност да прикове демоните на стената на клуба си като украса. Той буквално изпепеляваше с поглед двамата бивши бодигардове и тялото му вибрираше от едва сдържаната ярост.
— Къде, по дяволите, бяхте, когато са я нападнали?
Демоните се спогледаха и Найл изскърца със зъби. А той си мислеше, че тя е в безопасност…
Също като Джилиан.
А едва не я бяха убили. Пред очите му.
И този горчив привкус в устата… Найл знаеше, че това беше привкусът на страха. Само че не можеше да направи нищо.
Въздухът в чакалнята беше гъст и горещ. Заради него. Защото гневът му напираше да излезе на свобода. Самоконтролът му отново се крепеше на косъм. Трябваше да я види. Трябваше да я докосне.
— Найл, овладей се!
Отново онова магаре — смъртният детектив. Найл стисна по-здраво юмруци. По дяволите… толкова лесно можеше да го изхвърли през прозореца. И да каже на Кара, че е било нещастен случай. Нищо работа!
— Раната е повърхностна. Видях я с очите си… Тя ще се оправи.
Прекалено много пъти. Прекалено много пъти Холи едва не беше станала жертва на убиеца.
Защо, по дяволите?
След нападението над клуба си мислеше, че убиецът беше нарочил него за жертва. Но явно беше сбъркал. И сега за грешката му плащаше Холи.
„Нечистите ще умрат.“
Посланието беше просто и ясно — на снимката той не беше сам. Там беше и Холи. Значи копелето е знаело за тайната ѝ; знаело е дори преди самата тя да го беше разбрала. И я беше сложило в списъка си. Време беше да довърши урода и да изпепели душата му.
— Претърсете улиците — заповяда Найл на двамата демони. — Намерете го — те знаеха за какво става дума. — Не ми пука кого ще се наложи да подкупите или пребиете…
— Хм…, Найл — очите на Брукс се разшириха от изненада.
— Намерете го.
Двойката кимна.
Найл заби пръст в гърдите на Тод и зад гърба му се пукна стъкло. Жалко за прозорците. Но не можеше да се спре.
— Кажи на партньора си, че сезонът на лова отново е открит. И този път аз пръв ще се докопам до плячката.
Шифтърът веднага щеше да разбере какво имаше предвид. Миналия път правото да залови убиеца се беше паднало на Гит. Но не и този път; този път той щеше да изпрати копелето право в Ада.
Никой нямаше право да докосва Холи. Никой нямаше право да пролива кръвта ѝ. Нито един шибан гад.
— Найл, успокой се.
Той се обърна при звука на така познатия глас. Тих и умиротворяващ. Кара.
Тя стоеше до вратата и русата ѝ коса излъчваше сияние, подобно на нимб. Идеалното съвършенство — от върха на светлокосата глава до ноктите на краката, лакирани в яркочервен цвят. Но тя не го вълнуваше. Нито тя. Нито способностите ѝ на сукуба. Защото той отдавна не беше онзи демон от миналото.
По дяволите! Проклятие!
— Той се опита да я убие!
Отляво се чу приглушено ахване. Майката на Холи. Беше дошла преди няколко минути. Ръцете ѝ започваха да треперят всеки път, когато погледът ѝ се спреше върху затворените врати на спешното. Тя не беше разговаряла с него, а и самият Найл не беше сигурен какво да каже. Да, сигурно не трябваше да произнася тези думи пред нея, но…
Беше уплашен.
Времето изтичаше и той го усещаше.
„Няма да я изгубя!“
Кара пристъпи напред.
— Брукс няма да позволи това да се случи.
— Не Брукс, аз няма да го позволя — отряза Найл.
И не някой друг, а Кара най-добре знаеше какво беше извършил той в миналото. И че не беше от онези, които стояха настрана и чакаха някой друг да…
— Найл, не трябва отново да тръгваш по този път.
Тя стоеше точно пред него. И говореше много тихо. Защото не искаше другите да чуят думите. Но на него не му пукаше. Той вдиша дълбоко и се опита да се овладее.
— Нека полицията да се погрижи за това — прошепна Кара и сложи ръка върху неговата. — Аз не искам да… Найл, трябва да си внимателен.
Тя знаеше какво беше направил той и пазеше тайната му. Когато убиха Нина, Найл беше отмъстил на убиеца ѝ. И никой не можеше да твърди, че смъртта му е била от леките.
Отмъщението никога не е било лесно и приятно.
— Всеки път, когато прекрачваш границата, губиш частица от душата си — Кара не отместваше очи от неговите. — Ако продължиш в този дух, нищо няма да остане от теб.
Найл поклати глава.
— Той е решил да тръгне след нея — нямаше избор. Не можеше да рискува в очакване на ново нападение. По дяволите, колко подобни атаки можеше да преживее Холи? — Той убива демоните в моя град и прави неща… за които е по-добре да не знаеш — Найл беше сигурен, че ченгето не ѝ беше разказало за сувенирите, които убиецът отнасяше със себе си. — Той трябва да бъде спрян.