Но първо трябваше да го открият.
Усети едва доловим аромат на лавандула и рязко обърна глава. В рамката на вратата стоеше Холи. Бледна, с огромни очи. Точно там преди секунда стоеше Кара, но… Сега беше различно. Тя не беше създадена да бъде ходещо изкушение като сукуба. Огнените ѝ коси бяха като необуздан пламък.
Устните — стиснати и почти безцветни. Беше облечена в болнична риза с ръце, кръстосани пред гърдите. Най-прекрасното създание, което беше виждал някога.
Найл се приближи към нея. Притисна я силно към тялото си и усети туптенето на сърцето ѝ. Крехка. И така желана. Искаше да я целуне, да я вземе… да се убеди, че е добре. Искаше просто… да я прегърне. За да може всяка секунда да чува ритъма на сърцето ѝ. И да знае, че е в безопасност.
— Престани да постъпваш така с мен — изрече той с дрезгав глас, докато я целуваше по косата.
— Ще се постарая — отговори му тихо и спокойно Холи като… Холи. Като неговата Холи.
Устните му трепнаха в усмивка. Той беше загазил. И беше загазил здраво.
Обви пръсти около брадичката ѝ. Повдигна я. И я целуна.
Предполагаше се това да бъде лека и невинна целувка. Нежна. И моментът беше подходящ.
Но Найл не беше нежен мъж. И се нуждаеше прекалено много да усети вкуса ѝ върху езика си. Грубо и неистово — такъв беше стилът му. А явно и нейният. Защото Холи му отговори със същата потребност.
Тишината в стаята зад тях сякаш се сгъсти.
Найл обви крехкото ѝ тяло още по-плътно и от гърлото ѝ се отрони звук — въздишка, стон или изхлипване — и той я пожела още по-силно. Когато повдигна глава, нямаше представа за изминалото време. А и не му пукаше. Лицето на Холи отново беше порозовяло, а в очите ѝ искреше живот.
Да, така определено беше много по-добре.
Отзад се разнесе покашляне.
Демонът се обърна, без да сваля ръце от нея.
— Скъпа, добре ли си? — попита майка ѝ.
— Добре съм, мамо.
Макар усмивката ѝ да не беше много убедителна.
Погледът на Кели се отмести върху Найл.
— Ще го спреш ли?
В погледа ѝ светеше разбираше и той се досети, че през онази нощ, майка и дъщеря бяха обсъдили много неща.
— Да.
— Полицията… — започна Брукс.
Но Найл го прекъсна.
— Първо трябва да го открие.
Кели кимна.
— Добре… добре.
След което избута ръцете му и прегърна дъщеря си.
— Значи, тя е причината.
Кара. Гласът ѝ беше тих и сякаш тъжен.
— Найл, бъди предпазлив. Ти много добре знаеш в какво се състои слабостта ти.
Слабостта му стоеше до него. И да, той го знаеше.
След това сукубата се обърна към любовта на живота си и присви рамене.
— Ще бъде по-добре да намерите негодника преди него.
— По дяволите!
Найл беше наясно, че ченгето беше довело Кара тук, за да го успокои. Жалко, че той нямаше желание за това.
Защото беше в настроение да убива.
Играта беше започнала.
* * *
Найл отведе Холи в дома си. Искаше тя да бъде там, където безопасността ѝ можеше да бъде обезпечена.
Защото той трябваше да излезе на лов. Никой не можеше така добре да всели страха от огъня на Ада сред утайката на обществото. Никой, освен него.
Но първо, трябваше да се погрижи за Холи.
Той я отведе в дома си; в леглото си. И я съблече, като се стараеше да не докосва раната.
Холи не спираше да го гледа с изумрудените си очи. Толкова тиха. Толкова близка. И едновременно далечна.
— Ти… ти никога не си спал с Кара, нали?
Не това беше въпросът, който очакваше Найл. Холи прокара ръка през лицето си.
— Проклятие! Сама не вярвам, че го казах на глас! Не ми казвай, това не е важно, аз…
— Не. Никога — Важно беше, иначе нямаше да го пита. — Срещах се със сестра ѝ, но мисля че ти отдавна го знаеш.
Да, и знаеше как беше завършило всичко. Холи въздъхна тежко.
— Да, зная го. Но когато влязох в приемната и ви видях двамата…
— Какво?
Тя се намести върху възглавницата.
— Изпитах ревност, ясно?
От ясно по-ясно няма накъде.
— Добре.
— Какво? Не, това изобщо не е, добре“. Какво, добре“ има в желанието да се вкопчиш в косата на друга жена, когато току-що са ти зашили хълбока?
Да, Холи лесно можеше да го накара да се усмихва.
— Ама че адски ден — и тя прикри очи с ръка. — А ще става и по-лошо, нали?
Да.