— Аз трябва да… изляза.
Найл не можеше да се бави повече. В дома му Холи щеше да бъде в пълна безопасност. Той беше удвоил броя на охраната ѝ, но в самата къща тя нямаше нужда от тях. Никой нямаше да успее да се промъкне покрай охранителите му.
Холи бавно отпусна ръце.
— Какво ще правиш?
Да, до днес той беше играл по правилата на смъртните. Заради нея. Опитваше се да бъде добро момче и да държи под контрол чудовището в себе си. И какво постигна с това? Нараниха Холи.
— Това, което трябва.
И ако за да се добере до копелето, се наложеше да изнасили съзнанието на някой смъртен или Друг… щеше да го стори. Но всичката тази глупост, щеше да приключи още тази вечер.
— Найл…
Той притисна пръст към устните ѝ. Толкова меки.
— Нямам избор. Той се приближи прекалено много.
„До теб!“
Нямаше да ѝ сподели повече. Само това оставаше — да натовари съвестта ѝ с плановете си.
— Остани тук. Ще си в безопасност — целуна я; просто не можеше да се въздържи. — И още преди да си успяла да забележиш отсъствието ми, ще съм се върнал.
Найл започна да се изправя, но Холи го хвана за ръката.
— Чух какво каза Кара.
За него Кара беше почти като част от семейството, но точно в този момент с радост би я изритал от града.
— Не го прави заради мен. Не причинявай зло не невинните. Аз не искам това… по дяволите, Найл, ти не си такъв…
— Не съм ли? — може би най-накрая трябваше да ѝ покаже истинския си облик? Малко фантазия беше добре, но реалността беше грозна. — Ти най-накрая трябва да ме видиш, Холи. Кой съм аз в действителност.
Докато не беше станало прекалено късно.
А може би беше закъснял? Найл се вгледа в очите ѝ. И видя душата ѝ.
„Аз не я заслужавам.“
Но заради нея, щеше да преобърне и Ада.
— Остани тук, скъпа…
— Докато ти, в мрака на нощта, ще се сражаваш с чудовището?
Самият той беше чудовище.
— Този път не можеш да дойдеш с мен.
Тя се приповдигна на лакти.
— А защо си мислех, че с теб сме партньори? Спомняш ли си? Имахме уговорка, че ти ми даваш пропуск за твоя свят.
Не и в тази му част.
— И значи сега… — тихо започна Найл —…сме просто партньори, работещи по случая?
В очите ѝ проблесна огън.
— Ти ми кажи.
Жената беше упорита. И това много му харесваше.
— Съгласих се да работя с теб, защото исках да те вкарам в леглото си.
Нямаше как да го каже по-честно.
Холи облиза устни.
— Дойдох при теб, защото имах нужда от помощ…, а и защото исках да те вкарам в леглото си — тя вирна брадичка. — Когато започна цялата тази тъпотия…
Праволинейна… неговата Холи. Той нямаше нужда от изтънченост и деликатност.
— Останах, защото те желаех.
Добре, той също я желаеше…
— Но ние сме партньори, Найл, а партньорите не се изоставят.
Той застина.
— Аз не те изоставям.
— Тогава, позволи ми да дойда с теб, дай ми…
Найл отмести очи встрани. Защото просто не можеше да гледа в нейните, когато призна:
— Ти ме правиш слаб.
Тишина.
— Аз мисля прекалено много за теб, безпокоя се. А не мога… да си го позволя, когато преследвам.
Когато прибегнеше към силата си, когато се потопеше в Мрака… не трябваше да губи концентрацията си.
— Найл…
Той отново я погледна.
— Ти си ранена, Холи. И трябва да се почиваш. Затова не мога да изляза на лов тази нощ с теб.
Нямаше да каже нищо повече. Това можеше да я ядоса, но той нямаше избор. Нямаше да рискува живота ѝ. И точка. Затова се насочи към вратата.
— Само не наранявай невинни, Найл.
Той я погледна през рамо и се насили да се усмихне.
— Любима, невинни отдавна няма.
Твърдението му беше чиста лъжа. Защото точно в момента Найл гледаше към самото въплъщение на невинността. Недокосната от злото. Във всеки случай, докато той не беше протегнал ръцете си към нея.
* * *
Тя не можеше дори да си помисли за сън. След заминаването на Найл Холи се размотаваше насам-натам из къщата. Ходеше надолу-нагоре по стълбището… с две думи, направо се побъркваше от безпокойство.
Позвъни в болницата и поиска да узнае състоянието на Ким. Разбира се, не получи информация. Не че очакваше нещо друго от сестрата на регистратурата. Все пак Ким се намираше под защитата на полицията и Холи беше наясно с процедурата. Преди на напуснат болницата, двамата с Найл бяха успели да я навестят. Ким все още не беше дошла в съзнание и лекарите не можеха да прогнозират кога щеше да се събуди. Всъщност те дори не бяха сигурни, че изобщо ще отвори очи.