Холи разтърка своите, които бяха толкова възпалени, че под клепачите си сякаш имаше песъчинки. Но дори рязката болка в тях не можеше да премахне мислите ѝ за Найл и за онова копеле, което я беше нападнало.
Мъж. Висок и широкоплещест.
Но тя ясно беше чула женски глас да вика за помощ. А и Ким беше нападната от жена.
Да, не оставаше никакво място за съмнение: това не беше съвпадение. Проклятие, това можеше да означава само едно. Или жената беше наела мъж, който да върши мръсната ѝ работа, което беше малко вероятно… или…
Или трябваше да търси не един убиец.
Дишането ѝ се учести.
Двама?
Тя вече имаше зад гърба си подобен случай. Последното разследване, което беше водила… Там жената помагаше на убиеца да примамва жертвите си. Те бяха кръвожадна двойка, докато мъжът не беше решил да се избави от помощничката си по старомодния начин: като остави изтерзаното ѝ тяло да лежи на отдалечено и пусто място. Където я намери полицията.
Двойка. Колкото повече си мислеше Холи за това, толкова по-силно туптеше сърцето ѝ.
И затова почти подскочи от звъна на мобилния си телефон.
Обърна се и видя чантата си на близката маса. Тя отговори след петото позвъняване.
— Проклятие, Щорм, къде, по дяволите, си? — разнесе се гласът на Мак в ухото ѝ.
Кръвта във вените ѝ се смръзна. Тя не му вярваше, вече не.
— Почивам си, защото сега е нощ. А ти къде си?
— В центъра на града, в Кент Тауърс. Постъпило е съобщение за заложена бомба и имам нужда да си довлечеш задника и да заснемем тази история! Идиотите от „Канал 7“ вече са тук. Бен пътува насам, липсваш само ти.
— Вземи някой друг.
Изобщо не му вярваше. Нали точно той я беше изпратил на онзи адрес на „Нимой Роудс“. А преди това я беше предупредил да внимава. Добре де, беше почти сигурна, че направо я заплаши.
— Няма никой друг. По дяволите, ти си най-добрата журналистка на канала и го знаеш! Боже! Слушай, извинявам се, че си напъхах носа в личното ти пространство. Това добре ли е? Искаш да се срещаш с краля на демоните? Прекрасно, имаш картбланш. Само си довлечи задника тук! — някъде на заден план завиха сирени. — Мамка му, сапьорите са тук! Трябваш ми!
Звучеше също като стария Мак. Не страшен. Или заплашителен. А просто… Мак.
„Това ми е работата.“
— Слушай, Холи, те ще ми отмъкнат сензацията. Хайде…
„Но няма да рискувам живота си.“
— Ще дойда, но няма да съм сама.
Щеше да вземе охраната си. И този път беше добре да се държат по-наблизо.
— Чудесно! Довлечи се тук с цяла шибана свита! Не ми пука! Просто ела, по дяволите!
И затвори.
Да, съвсем не приличаше на побъркания, който възнамеряваше да я убие.
Холи сграбчи ключовете си и забърза към входната врата.
* * *
— Това беше Холи Щорм в пряк репортаж на живо от „Кент Тауърс“, където сапьорите току-що приключиха с четиричасовото търсене на бомбата. Не беше открито нищо… — което според нея не беше никак лошо. — Но следователите засега не слагат край делото, защото ще се насочат към търсенето на онзи, който е подал фалшивия сигнал.
След което ще го сложат зад решетките.
— Ще се върнем към това по-късно през деня с наши преки репортажи — когато зрителите се събудят. — Стив, връщаме се при теб в студиото…
Тя изчака знак от Бен, че връзката е прекъсната, и отпусна рамене. Последните дава часа се задържаше права единствено и само с усилието на волята си. И сега не ѝ беше останала дори капка. Още съвсем малко и… тя щеше да рухне.
Къде беше Найл?
Може би ще я посрещне в дома си, когато и тя се завърнеше там.
Най-важното беше да е добре.
Мак беше изчезнал. Беше си тръгнал, когато се разбра, че заложената бомба е била само измама. Беше се убедил, че никой няма да измъкне сензацията изпод носа му и се беше разкарал. Като остави двамата с Бен сами да се занимават с тази история.
Бедният Бен изглеждаше така, сякаш го бяха пребили яко. Макар че това донякъде беше истина.
— Хол, поспи малко — каза той и тя се досети, че едва ли изглежда по-добре.
Хълбокът ѝ пулсираше.
— Ще се видим довечера в студиото — свали камерата си той.
Телохранителите ѝ пристъпиха напред.
— Холи!
Тя трепна, познала гласа веднага.
„Само това ми липсваше!“
Обърна се и застана лице в лице със Зак. Той толкова се беше разбързал, че целият се беше зачервил.
— Майка ти ми позвъни и ми разказа какво се е случило…
Нейната майка му се беше обадила?
— Когато разбрах, че си тук, веднага дойдох и…