— Почакайте за минутка — помоли тя охраната си.
Само от вида на Зак, в главата ѝ запулсира болка. Наоколо още сновяха репортери и Холи не искаше някой от тях да стане свидетел на разговора им. Само на няколко метра имаше вход към закрит паркинг и тя насочи Зак натам. Охраната ѝ щеше да може да я вижда, а журналистите нямаше да са в състояние да ги чуят.
Слънцето изгряваше и розовата му светлина осветяваше входа на подобния на пещера паркинг. Зак я сграбчи за раменете и я притисна към себе си.
— Можело е да те убият.
— Но не се случи — Холи се опита да го отблъсне. — Зак, престани! Аз вече не съм твоя грижа.
От едната му страна, около челюстта, нещо нервно трепна.
— Но аз искам да се грижа за теб!
Мъжът определено беше дебелокож.
— Зак, вече ти казах, че се срещам с друг. И съм щастлива с него.
Тя рязко спря, осъзнала изречената истина. Да, бяха затънали в неприятности до ушите, но до Найл тя беше… щастлива.
Проклятие!
— Аз се срещнах с твоя „друг“. Той не е за теб — устните му се присвиха в тънка линия. — Да бъдеш с него е смъртоносна грешка.
— Това не го решаваш ти — въздъхна дълбоко Холи. — Ти дойде. Видя, че всичко с мен е наред. Няма смисъл да се бавиш.
— Холи, аз…
— Зак, между нас всичко е свършено — нямаше как да е по-ясна от това. Гласът ѝ остана безстрастен, когато добави: — От този момент стой по-далеч от мен.
Мъжът просто я гледаше. В очите му беше застинало напрежение.
— Ако ти наистина го искаш…
Точно така беше.
— Много съжалявам за това, което се е случило. Дори не мога да намеря подходящите думи — Зак преглътна. — Аз прецаках всичко, но мисля… мисля, че има неща, които не винаги могат да бъдат поправени, нали?
В този момент ѝ напомни за мъжа, с когото се беше запознала някога. Мил. Умен. С добри очи.
— Пожелавам ти всичко хубаво, Холи. Искрен съм. Желая ти щастие.
Той се запъна, сякаш искаше да добави още нещо, но след това промени решението си. Обърна се и се насочи към редицата коли от лявата страна на гаража.
Холи премигна. Какво пък, трябваше да признае, че беше минало много по-добре, отколкото предполагаше. Така, време беше да се разкара оттук, докато не е припаднала от умора. Трябва…
Застина на мястото си. После бавно се върна и погледна към автомобилите, паркирани в дясната част на гаража. Зак тъкмо сядаше в „Корвет“-а си, а две коли вдясно от него… в сумрака на паркинга имаше спрял бял микробус.
По улиците на града такива сигурно имаше с хиляди. Вероятно този не е същият, с който направиха опит да я прегазят, но… Тя беше спряла да вярва в съвпаденията.
Телохранителите ѝ. Холи се обърна. Мъжете разговаряха с някого. Но с кого? С Мак?
— Хей! Хей, аз…
Нещо тежко я удари по главата и тя се свлече върху грубата настилка.
Глава 17
Толкова болеше. Холи не искаше да отваря очи — толкова силна беше болката. И страхът.
Някакво непрекъснато свистене непрестанно дразнеше ушите ѝ. И още, и още…
Не, не беше свистене, а шумът на движещ се автомобил. Микробусът.
Очите ѝ се отвориха, но пред тях нямаше нищо друго освен тъмнина. Какво, по дяволите…
Тя разтърси глава… Боже, какво се беше случило с нея? Очите ѝ… не, не беше ослепяла. Върху тях имаше превръзка. Материята леко се отмести и Холи се опита да вдигне ръце, но не успя, защото бяха завързани зад гърба ѝ. Поради същата причина не успя да помръдне и краката си.
О, не! Някой беше напъхал парцал в устата ѝ и тя не можеше дори да извика. Можеше единствено да лежи и да чака онова, което ѝ беше приготвила съдбата.
Пред очите и се появи завързаната за масата Ким в локва кръв.
Не!
* * *
Найл се беше втренчил във вампира пред себе си и вонята на разлагаща се плът изпълваше носа му. Копелето се усмихваше, демонстрирайки дълги и блестящи кучешки зъби.
— Мислиш, че ме е страх от теб, демон? Аз съм шибан вампир, мамка му! И от нищо не се страхувам!
Да, определено беше идиот. Навярно все още „зелен“. Затова Найл му се усмихна.
— Това, че можеш да живееш вечно, не значи, че ще го направиш.
Събра силата си и усети приятната топлина на мрака. После я концентрира и захвърли мъжа към другия край на помещението. Вампирът се стовари върху дървения стол и го счупи. Найл светкавично се озова до него, сграбчи парче дърво и го заби точно над сърцето му.
— Сега питам за последен път: какво знаеш за жената, която е наела онези глупаци в „Майерс“ да подпалят клуба ми?