Защото всичко беше свързано. Като пътечка от трохи. Малки точки, които показваха пътя. Трябваше само да ги съедини по ред на номерата, да проследи пътя им и да хване убиеца.
— Т-тя н-не се и-интересуваше о-от в-вампири… — изрече с труд той.
Така беше по-добре. В крайна сметка негодникът поне престана да отрича, че въобще е виждал жената. За да се добере до него на Найл му се беше наложило да си „поговори сериозно“ с трима демони и един шифтър. И да свърже точките. Всички помнеха нещо. Как бяха видяли някъде нещо, бегло и неясно.
Този мъж — Лейн Мимс — беше нужната зацепка на Найл.
— И от кого се интересува дамата?
— Д-демони. И-искала д-да п-погледа д-демони…
Всеки мускул в тялото на Найл се напрегна.
— Защо?
— П-п-пусни м-ме!
— Кажи ми това, което искам да зная и може би ще те пусна — Найл натисна още малко дървения кол в гърдите му. — Ако мълчиш, просто ще те убия.
Дрехата на гърдите на вампира започна да се обагря от кръвта му.
— Н-не з-зная. Т-тя п-просто г-ги н-наблюдаваше… д-демоните.
Защото е искала да ги нареже на парчета?
— Какво друго знаеш за нея?
— Т-тя е… т-тя е с-студентка в у-университета.
В Университета Мелрун! Кръвта на Найл закипя. Просто съвпадение? Едва ли.
Върху лицето на вампа се изписа болка.
— А-аз я п-проследих е-една н-нощ.
Да, Найл беше сигурен в това. Защото беше наясно със старите привички на Лейн да преследва смъртните жени…, а понякога дори и нещо повече. Като смъртен, мъжът беше лежал два пъти зад решетките за изнасилване. А превърнат във вампир, човешките му навици изобщо не се бяха променили.
— И?
— Т-тя о-отиде д-до н-някаква л-лаборатория в у-универси-тета — едва ли не издиша вампирът в лицето му. Каква гадост!
— Искаш да кажеш, че в една тъмна нощ… — защото Лейн ловуваше изключително през нощта… — си се промъкнал след блондинката в някаква пуста лаборатория и дори не си забил зъбите си в нея? — и Найл поклати глава укорително. — Лейн, много съм разочарован.
Ама че работа!
В очите на вампира проблесна злоба.
— К-кучката н-не б-беше… с-сама.
Найл отслаби натиска върху гърдите му. Едва-едва.
— Наистина ли?
— С нея имаше някакъв з-задник. 3-започнаха д-да с-се с-смучат н-на м-минутата… к-когато т-тя в-влезе. М-мястото в-вонеше н-на х-хлор..
Найл беше готов да се обзаложи, че дори и на хлор, мястото е миришело много по-добре от мъжа пред него. Той стисна зъби и продължи:
— Кажи ми как изглеждаше мъжът.
Вампът поклати глава.
— Н-не г-го в-видях д-добре…
Демонът се усмихна.
— Познавам те, Лейн. Зная, че обичаш да гледаш…
Да наблюдава, да изчаква и да причинява болка. Това беше начинът, по който действаше кръвопиецът. Върху устните на копелето се появи намек на усмивка; явно имаше приятни спомени за друга подобна нощ.
— Т-те т-така и н-не р-разбраха… к-колко б-близко б-беше с-смъртта и-им….
Пръстите на Найл стиснаха по-здраво парчето дърво. Да, някои копелета наистина не усещаха, когато смъртта ги дебнеше. Този кръвопиец не беше невинен. И след като му разкажеше всичко, нямаше да има причина да го остави жив сред… неживите.
Пред очите му се мярна лицето на Холи.
— Как изглеждаше той?
— В-висок… Б-блондин…
Сега вече всички точки бяха съединени. Мамка му.
— Г-голям ч-член…
Телефонът му иззвъня.
И този звън спаси живота на негодника в ръцете му.
— Дръж го — нареди той на демона от дясната си страна.
Томас направи гримаса на отвращение, но се подчини.
Найл погледна към екрана на телефона и се напрегна. Телохранителите на Холи? Не, не бяха те. Номерът беше непознат. Без да сваля поглед от гърчещия се вампир, Найл натисна бутона за приемане на разговора и вдигна слушалката към ухото си.
— Кой е, по дяволите?
Последва смях. Студен и пронизителен.
— Имам нещо, което е твое.
Гласът беше женски. И подигравателен.
— Наистина ли? — гласът му никога не е бил толкова спокоен. И никога досега не беше изпитвал такъв страх.
Само не Холи… Само не тя…
Агне сред вълци. А тя дори не го осъзнаваше.
— Ще я разрежа. От гърлото до слабините — и отново последва смях.
Найл с труд се пребори с желанието си да унищожи всичко наоколо.
— Не я докосвай!
Демоните в помещението застинаха, усетили нагнетяването на яростта му. Те бяха наясно с всички нюанси на настроението му и сега нервно поглеждаха по посока на изхода.
— Опитай да ме спреш! — дочу се подигравателен шепот.
Вампирът захленчи.