— Ако наистина искаш да спасиш своята журналистка-демон, ела и я вземи.
Капан, който имаше една-единствена цел — да го заловят и убият. Но точно сега не му пукаше! Защото кучката разполагаше с перфектната стръв.
— Къде?
Отново прозвуча смях.
— Ела сам… и нито дума на никого. Или ще намериш твоята Щорм нарязана на парчета.
Без да знае, жената току-що беше подписала смъртната си присъда.
— Съгласен съм!
В слушалката се разнесе нещо, което наподобяваше на мъркане. След което кучката издекламира адреса и допълни:
— Чакам те с нетърпение, любими.
Разговорът прекъсна и Найл даде воля на яростта си.
* * *
Тя беше примамката; примамката, която трябваше да доведе Найл в лапите на смъртта.
Холи се беше свила на пода на микробуса.
— Дойде на себе си, нали, демон?
Гласът ѝ беше познат, но тя не помръдна.
— Зная, че е така! — извикаха до ухото ѝ.
Тя не трепна. Не смяташе да позволи на тялото си да я предаде. Къде беше чувала този глас?
— Любовникът ти идва и аз много ще се позабавлявам, докато си играя с него.
Микробусът рязко спря. Холи се отпусна и си позволи да се претърколи по пода му. Главата ѝ се блъсна в някаква чанта.
— Проклятие, още е в безсъзнание.
— Мислиш ли, че той наистина ще дойде за нея? — попита жената с висок и трептящ от вълнение глас.
Едната врата на микробуса се отвори, веднага последвана от втората.
Гадното копеле определено не беше само.
„Боже, откъде ми е познат този глас?“
Холи искаше да каже на тази кучка, че да, Найл определено щеше да дойде. В това тя не се усъмни дори за секунда. Щеше да дойде и да стовари върху тези безумци адския гняв на яростта си. Тя беше свидетел на онова, което се случваше, когато Найл беше доведен до точката си на кипене и нямаше никакви съмнения, че ще да го види пак; естествено, ако останеше жива дотогава.
Вратите се затръшнаха една след друга.
„Вдишвай, издишвай“ — не спираше да си повтаря Холи.
Двете крила на задната част на микробуса се отвориха със скърцане. Върху глезените ѝ се сключиха пръсти, които я дръпнаха към убийците.
— Достатъчно, Холи, мен не можеш да ме заблудиш.
Мъжки глас. Разпознат на секундата. Не!
Копелето я изправи рязко и дръпна превръзката от очите ѝ.
Тя премигна и се втренчи в така познатото ѝ лице.
Зак!
Холи разтърси глава. Това не можеше да е истина. Защо… защо Зак да иска да я нарани? Или да нарани Сам? Или…
— Шибани демони — и той се обърна към жената. — Мишел, виж очите ѝ. Казвах ти, че и тя е като другите.
Мишел? Блондинката студентка Мишел? Госпожица аз-съм-готова-на-всичко-заради-отлична-оценка Мишел?
Която сега ѝ се усмихваше, проблясвайки с белите си зъби, докато обещаваше:
— Наистина много ще те боли.
Холи едва не се задави с парцала в устата си.
— Давай да я внесем вътре и да я сложим на масата. Ще я оставим жива, докато той дойде — Зак облиза устни. — Нямам търпение да дочакам да забия скалпела си в него. Всички други демони твърдяха, че той е най-силният…
И вероятно всички преди смъртта си биха потвърдили всичко, което поискаха от тях.
— Най-накрая ще мога да разгадая тайната, сигурен съм.
Тайна ли?
„И аз съм била сгодена за това копеле?“
Тя разтърси глава. Не, това не би могло да е истина; Зак, който възнамеряваше да я убие, да я нареже и…
Но от друга страна, най-голямата страст в живота на Зак беше да изучава как функционираха различните организми чрез дисекция.
Той повдигна спринцовката.
— Заради доброто старо време мога да направя това безболезнено за теб.
Той протегна ръка и извади кърпата от устата ѝ.
Холи облиза пресъхналите си устни и усети вкус на кръв. Вероятно от удара при падането в гаража.
— Какво ще кажеш? Няма нужда да усещаш болка. Едно малко убождане и ти просто ще се плъзнеш в мрака.
Мрак!
— Майната ти, задник!
Нямаше да му опрости задачата. Не и на Зак. Боже, нима това наистина се случваше?
Устните му се присвиха в тънка линия.
— Тогава, демонска постилка, приготви се да крещиш.
И тя го направи. Гръмко и отчаяно. С надеждата, че все някой ще я чуе.
Така де, можеше да има поне един шифтър в радиус от пет километра…
Юмрукът на Зак я улучи в лицето.
* * *
Следващия път, когато отвори очи, Холи разбра, че е завързана към някаква маса. Операционна маса? О, по дяволите, не и отново този кошмар…