В полезрението ѝ се появи усмихнатото лице на Мишел.
— Е, отново си с нас, а?
Не, определено беше кошмар. Холи изръмжа и започна да се дърпа в напразен опит да се освободи.
Мишел се наведе към нея и каза:
— Трябваше да се съгласиш на наркотика. Зак обича да си играе.
Догади ѝ се.
Блондинката се изправи и погледна през рамо, след което се протегна към подноса с инструменти и взе един. Светлината проблесна в острия ръб на скалпел. Мишел отново се усмихна.
— Той обича да си играе — повтори тя. — Но аз — също.
След което лудата кучка посегна към нея и я поряза по лявата ръка. Холи извика и се опита да се надигне, доколкото позволяваха въжетата.
— Холи, никой няма да ти помогне.
Зак. Лудият психясал Зак. Зак — Ловецът на демони. Дочуха се стъпки и той застана до Мишел.
— Такива като теб — продължи той — не заслужават да живеят.
Ръката ѝ сякаш пламтеше от непоносимата болка, докато кръвта ѝ свободно капеше на пода.
— А ти си мислиш, че такива садисти и убийци, като вас, го заслужават?
Ами ако той винаги е бил луд? Как не го беше забелязала? Та тя беше репортер, по дяволите! Би трябвало да е в състояние да разпознае лудостта, когато я гледа в очите. Но мъжът толкова добре беше прикривал истинската си същност.
Зак се намръщи.
— Аз не съм убиец. Аз съм учен.
— Ти си шибан психопат!
Ако можеше да се измъкне, щеше да се нахвърли върху него и да го стисне за гърлото.
Бръчките по челото му се изгладиха.
— Предполагам, с оглед на това че си демон, можеш да мислиш единствено по този начин.
Той протегна ръка и отметна косата от лицето ѝ.
Мишел стегна пръсти върху дръжката на скалпела.
— Холи, аз трябва да ти благодаря.
Пръстите му се плъзнаха по скулата ѝ и тя се дръпна доколкото успя.
— Ако не беше ти, никога нямаше да узная какви чудовища живеят редом с нас в този свят. Изобщо не подозирах какво става под носа ми — и устните му се извиха в гримаса на отвращение. — Нечисти, опитващи се да осквернят човешката раса със своите грозни…
Тя не смяташе да слуша подобни бръщолевеници.
— Зак, ти си единственото чудовище, което познавам. Ти уби… Карл, Сам, Джулия. Те не бяха опитните ти животни от лабораторията. Те бяха хора. Живееха си живота, създаваха семейства и…
Пръстите му притиснаха устата ѝ.
— Те не бяха хора. Те бяха демони.
Зак толкова силно я стискаше, че тя за секунда си помисли, че ще счупи челюстта ѝ.
— Демони… като теб — той погледна към Мишел. — Аз все още помня онзи ден, когато за пръв път видях истината. Ти ме лъжеше, водеше ме за носа…
— Казвах ти, че тя не те заслужава — измрънка Мишел, докато хвърляше изпепеляващи погледи към Холи.
Той махна ръка от лицето ѝ и я изтри в ризата си така, сякаш я беше изцапал.
Задник!
— След което ти много ме изненада, когато се появи в кабинета ми…
„Искаш да кажеш, когато те заварих с глава, навряна между краката на тази…“ — Холи едва се сдържа да не изрече думите на глас.
— Очите ти се промениха. Проблеснаха в черно.
Гърдите я заболяха много по-силно, отколкото раната на ръката или ударената глава. Тя, без да иска, беше открила на Зак прекалено много. И за тази нейна грешка трима души бяха заплатили с живота си.
— Отначало реших, че ми се е привидяло.
— Но аз също го видях — допълни го Мишел с кимване. — Аз вече бяха виждала подобно нещо…
— Мишел знаеше какво си.
Е, Холи също знаеше точната дума, с която да я опише.
— И така, ние започнахме да те следим, и ти ни отведе при другите.
Нещо я стисна за сърцето. Прекалено силно.
— Не трябваше да ги убиваш.
Зак премигна, явно объркан.
— Разбира се, че трябваше. Как иначе щях да ги изследвам? Трябваше да погледна вътре…
О, боже!
— …За да намеря тайния им източник на сила.
Мишел захвърли скалпела обратно на подноса.
— Всичко е в гените. Казах ти го вече.
— Аз мисля, че разликите се крият в мозъка. Трябва да съм прав; нали все някак трябва да управляват демоническите си пориви…
— Но генетически…
И двамата започнаха да спорят сякаш се намираха в лекционна зала. Бяха убивали, измъчвали и…
— И всичко това заради някакъв шибан експеримент?
Лудите млъкнаха и се обърнаха към нея. Зак кимна.
— Знаех, че ще разбереш.
Не, по дяволите, не го разбираше!
— Ти си ги убил и разчленил, за да…
— А-а-а… виж какво. Трябваше да поработя с ножа и да пусна повечко кръв… И ти си наясно, че не трябваше да си личи, че го е направил професионалист. Имам предвид дисекцията и изваждането на органите.