Да пусне повечко кръв?
— Ако не бях прикрил с по-груби разрези местата, където работих със скалпел, полицаите веднага щяха да се усетят, че е… работил професионалист.
Работил? Работил! Професионалист? Шибан задник!
— Твоят любовник ще бъде прекрасен образец — кимна Зак и продължи: — Цялата тази сила… Аз просто съм сигурен, че благодарение на него, ще узная тайната….
След като разреже Найл? Няма да стане!
— Ти не знаеш с кого си се захванал. Бягай надалеч оттук, докато все още можеш.
— Твоят демон няма да ми направи нищо — усмихна се Зак. — Наясно си, нали?
— Аз… аз съм го виждала да убива. Той ще те унищожи.
— Аз също го видях как уби — вмъкна се в разговора им и Мишел. — Заради теб!
„Започнахме да те следим…“ — спомни си тя думите му.
Зак започна да почуква с пръст по брадичката си.
— Мисля, че заради теб ще се съгласи на всичко.
— Грешиш!
— Той няма да те остави да умреш. Ще дойде за теб. Сам. А когато се появи…
Мишел вдигна спринцовката.
— Аз ще съм готова.
Холи внимателно погледна към нея.
— Какво има вътре?
Гласът ѝ трепереше, но тя опита да го скрие. Тя знаеше за смъртоносната сила на демона и затова се опитваше да изплаши двамата луди, но… Те бяха прекалено уверени в себе си. Бяха наясно колко е опасен Найл — това беше очевидно — и точно заради това искаха да го получат.
— Ти си наясно, че имам докторска степен по фармакология, нали, Холи? — Зак взе спринцовката от ръцете на Мишел. — И казано направо, аз съм много горд с творението си. Разбира се, засега този препарат не работи безупречно. Защото аз все още не съм разбрал как функционират демоните, но тази течност ги неутрализира за пет секунди.
— Истина е, че понякога демоните идват на себе си прекалено бързо — добави Мишел. — Подобно на пациент, който се събужда по средата на операцията, защото упойката му е намаляла.
И двамата бяха еднакво луди.
— Сигурна ли си, че не искаш да опиташ? — Зак доближи иглата до ръката на Холи. — Едно убождане и вече ще си в несвяст.
И после какво? Ще се събуди, когато и двамата се ровеха в тялото ѝ ли?
— Дръж това нещо далеч от мен!
Сигурно имаше начин да се измъкне оттук.
Защо не се беше родила с по-големи сили? Тогава щеше да хвърли тези негодници през цялата стая само с мисълта си.
Зак се наведе над нея.
— Страхуваш ли се, Холи?
Да, по дяволите! Но нямаше да му признае.
Върху лицето му се изписа тъга.
— Знаеш ли, имах планове за нас. Още от самото начало. Мислех, че ще проведа с теб целия си живот…
— Но се чукаше с нея!
Не стига че заплашваше да я убие, а сега отново трябваше да слуша всичките му глупости.
Ноздрите му затрепериха от гняв.
— Мишел ме разбира.
Да, при това явно доста добре. Иначе защо щеше да помага на Зак да измъчва и убива?
Блондинката сложи ръка върху рамото му.
— Разбира се, че те разбирам. Ти искаш просто да направиш този свят по-добър.
Раменете на Зак се отпуснаха и — слава богу! — иглата на спринцовката се отдалечи от ръката ѝ.
— Да, това е всичко, което искам. Да изтрия от лицето на Земята онези, които наистина не трябва да стъпват върху нея; мутанти, които никога не е трябвало да се раждат.
Значи, сега тя вече беше и мутант?
— Ще проверя какво става навън — измърмори Зак и постави спринцовката върху подноса с инструменти. — Трябва да се убедя, че демонът няма да се появи тук незабелязано.
Защото ако успееше да го направи, Найл щеше да го убие още преди Зак да успее да издаде звук. Затова се обърна и излезе от стаята, като остави Холи с госпожица Да-режеш-на-парчета-е-весело.
Мишел наклони глава, сякаш се вслушваше в стъпките на Зак, докато той се отдалечаваше. Холи използва времето да огледа стаята в напразен опит да разбере къде се намира. Олющени жълти стени. Никаква мебел. Още една изоставена къща? Старо офисно здание? Къде беше?
— Какво умееш? — погледът на Мишел се беше върнал върху нея и тя се принуди да се вгледа в сините ѝ очи. — Можеш ли да създаваш огън? Да преместваш предмети?
Защо ли питаше?
— Не мисля — продължи блондинката. — Иначе досега да го беше направила.
Точно така.
— Карл се опита да направи нещо — тя повдигна ръка и отмести настрана кичур дълга руса коса, който почти напълно покриваше челото ѝ. Видя се зачервен, зарастващ белег.
Браво на Карл! Хол и се зарадва, че младият мъж все пак беше опитал да се бори преди смъртта си. Карл винаги е бил борец.
— Но не успя да спре Зак.