Холи преглътна.
— Та, ти какво умееш? — повтори Мишел отново.
Нищо. Но, проклета да е, ако признаеше собствената си слабост. Вместо това Холи присви очи и изръмжа.
— По-добре да не знаеш!
Мишел се отдръпна стреснато, като удари лакът в металния ограничител на масата, за която беше вързана Холи.
— И силата ти ще отиде напразно! Ти не я заслужаваш, както не заслужаваше и него!
Аха! Думите ѝ вече изобщо не звучаха като на жена, убедена, че демоните са ужасна мутация и трябва да бъдат заличени от Земята. Холи се чу изненадано да казва:
— Ти не искаш да унищожаваш демоните… Ти искаш да разбереш, откъде идва силата им!
Защото я искаше за себе си. Шибана кучка!
Мишел студено се усмихна и Холи се задърпа.
— Измъкни ме оттук и аз ще ти разкажа всичко, което искаш да знаеш!
Беше лъжа, но какво от това?
Усмивката на блондито започна да гасне.
— Аз не съм се родила демон — тихо продължи да си измисля Холи. — Аз съм се превърнала в такава — е, бяха глупости, но кой по-добре от нея можеше да си служи с думите? — Ти също можеш да се измениш. И да станеш силна. Освободи ме и а ще ти разкажа как.
Пръстите на Мишел затрепериха. Тя погледна към вратата.
Хайде де, давай! Давай…
Жената отново погледна към Холи.
— Аз…
— Той е тук! — чу се крясъкът на Зак.
Сърцето на Холи едва не спря, когато той, целият зачервен от бързане, влетя в стаята.
— Приготви се! Вземи…
Стената зад гърба му просто се взриви. Когато облаците от прах започнаха да се слягат, фигурата на Найл придоби ясни очертания в образувалия се отвор — висок, мрачен и страшно ядосан.
А Зак — треперещ и окървавен — беше успял да стигне до Холи и да притисне скалпел към гърлото ѝ.
— Ако ти, демон, дори само мигнеш, ще ѝ прережа гърлото. От ухо до ухо.
Острието вече беше разрязало нежната кожа и по шията ѝ започна да се стича кръв.
Найл не сваляше черните си очи от Зак. Толкова много ярост. Въздухът в стаята буквално кипеше от гнева му и Холи задържа дишането си. И тогава чу как Найл се разсмя. Не беше чувала по-студен звук от този.
— Доктор Хол, нямаш си никаква шибана представа с кого си имате работа.
Подът затрепери, раздвижи се и започна да се гърчи… Зак изненадано извика. Найл вдигна ръка. Скалпелът се изтръгна от пръстите на психопата и полетя към дланта му.
Въжетата, с които беше вързана Холи, се разкъсаха. Е, нима беше възможно да не харесваш нечия демоническа сила? Тя се изправи рязко и се обърна. После сви крака и с всички сили изрита Зак в гърдите. Бившият ѝ годеник залитна, като размаха ръце в опит да запази равновесие, но не се получи и той се стовари с трясък на земята. Холи скочи от масата.
— Този ще го убия аз — изръмжа Найл.
Тя застина и го погледна в очите. Демонът се придвижи напред и тялото на Зак полетя във въздуха подобно на марионетка, на която някой дърпаше невидимите конци.
— Ти посегна на нещо мое, копеле!
И Найл отново го захвърли към далечния ъгъл на стаята. Зак се вряза в стената и падна до окървавената Мишел, която много бавно се опитваше да се изправи. Подът отново затрепери и се загърчи. Холи беше убедена, че Найл беше престанал да контролира силите си. Усети го по свирепото торнадо, което буквално изсмукваше въздуха от стаята.
— Сега аз ще взема всичко твое.
Зак започна да дере с нокти кожата на врата си, сякаш в опит да махне от гърлото си нечии невидими пръсти. Лицето му стана на петна, очите му се наляха с кръв и се издуха така, сякаш всеки момент бяха готови да изскочат от орбитите си.
Найл го убиваше само със силата на мисълта си.
— Найл…
Чу се изстрел.
Не!
Холи се обърна към източника на звука. Мишел беше на крака и се усмихваше с окървавените си устни. В ръцете си стискаше пистолет. Насочен към Найл. Пистолет, с който беше стреляла.
— Отново!
Крещеше Зак, който явно можеше да диша.
Погледът на Холи се върна върху Найл. В средата на гърдите му се разширяваше червено петно. Лудата го беше улучила.
— Не-е-е!
Сега вече крещеше самата Холи.
Глава 18
Кучката го беше простреляла. Краката му се подкосиха и коленете на Найл болезнено се удариха в пода. Проклятие! Трябваше да се убеди, че тя все още беше в безсъзнание.
Гърдите му горяха, а върховете на пръстите му станаха студени и безчувствени.
— Още! — викаше Зак.
Найл вдигна глава и погледна към жената. Щеше да улови още един куршум, а след това да убие и двамата. По дяволите, нямаше повече да им позволи да причинят болка на Холи. Затова започна да се изправя, като се олюляваше леко… когато Холи застана пред него.