Някой ден. Но не сега…
Демонът намръщено кимна, позволи на Колин да обвие ръка около раменете му и да го изведе вън от къщата. С дясната си ръка обаче продължаваше да стиска ръката на Холи. За нищо на света нямаше да я остави в тази вмирисана на смърт дупка.
— Той иска да ме убие! Вие трябва да ме защитите! Аз имам нужда от защита!
Виковете на русокосата кучка станаха толкова пронизителни, че Найл го заболя глава. Когато се разминаваха с нея той я погледна толкова заплашително, че с удоволствие забеляза как тя направи крачка към едно от ченгетата.
— Ние ще се погрижим за жената, не се безпокой — каза Гит.
Демонът разбра, че думите му бяха едновременно и предупреждение. Защото, когато детективът обърна глава към него и срещна очите му, Найл успя да прочете мислите му.
„Това е моя работа. Дори не си помисляй да се намесваш!“
Аха, но шифтърът трябваше да я наясно, че той също обичаше лова.
Найл хвърли още един убийствен поглед към блондинката, а после премести очи върху полицая, който беше сложил ръка върху рамото ѝ. На средна възраст и вече започнал да побелява, но със силно изразена челюст, стиснати в тънка линия устни и топли кафяви очи… Но Найл прекрасно видя през защитната му магия, как кафявите очи проблеснаха в черно. Както беше казал по-рано и на Брукс — една трета от полицейския състав на Атланта бяха демони.
— Не се притеснявай, детектив — отговори Найл със спокоен, но тих глас, така че да бъде чут само от заинтересованите лица. — Оставям тази случай в ръцете на полицията. Сигурен съм, че всичко ще бъда така, както трябва.
Напред излезе ченгето, което стоеше от другата страна на блондинката. Найл веднага го разпозна. Още един от неговите хора. Полицаят поклати едва забележимо глава.
— Не се безпокой, любима — обърна се той към Холи, когато виковете на Мишел останаха зад тях. — Тя повече никому няма да причини зло. — И можеше да го гарантира.
Излязоха на старата веранда. Подът беше изгнил, а няколко дъски напълно отсъстваха. Къщата беше обкръжена от полицейски автомобили. Недалеч стояха в очакване две коли на бърза помощ. Имаше дори и пожарен автомобил.
Найл изгледа Гит въпросително, но шифтърът само лениво сви рамене и се усмихна.
— Сложих ти опашка. След опита за пожар в клуба реших, че търпението ти няма да издържи още дълго.
Да, определено нямаше.
— Но не очаквах да похитят Щорм — усмивката му се стопи. — Мислех, че целта си ти, не тя.
— И аз си мислех същото — поне за известно време.
— Неочаквано беше и за мен — промърмори Холи.
Гит поклати глава.
— След това ти дойде тук, а аз чух взрив…
Шифтър беше чул как се взривява стената на разстояние от няколко километра.
— … И разбрах, че купонът е в разгара си. Извиках подкрепление и хукнах насам, когато от къщата се разнесоха изстрели. — Гит въздъхна тежко. — Тогава изскочи блондинката… Не зная накъде, по дяволите, си мислеше че отива, но ми се наложи с всички сили да удържам хората ти, когато я видяха.
Да, Найл беше готов да се закълне, че се е случило точно това. И че се е наложило вълкът да ги удържа с всички сили.
Дотичаха парамедиците, заедно с носилка. Проклятие! Демонът усещаше изучаващите им погледи. Писък на спирачки и облаци прах известиха за пристигането на новинарските микробуси на различните канали.
— Сър? — обърна се към него млад мъж с идеално изгладена униформа.
— Найл, върви с тях — каза Холи и гласът ѝ сякаш ласкаво го погали.
Той стисна зъби, но все пак се подчини и легна върху носилката. Разбира се, той щеше да изчезне много преди „Бърза помощ“ да стигне до болницата, но така щеше да успее да се скрие от прекалено досадните журналисти. И в крайна сметка да се окажа по-далеч от досадния шифтър. Макар че, ако трябваше да бъде искрен, ченгето не беше толкова зле. Със своя късмет, Емили можеше да се натъкне и на някой още по-голям гадняр. Или да избере някой по-добър.
Холи се наведе над него. Огромните ѝ очи бяха ярки, но от засъхналата кръв по врата ѝ на Найл му се прииска да убие копелето още веднъж.
— Благодаря! — ъгълчетата на устните ѝ трепнаха в лека усмивка.
Не му трябваше благодарността ѝ, по дяволите. Той просто искаше нея.
Парамедикът понечи да го завърже за носилката.
— Дори не си го помисляй!
Младежът уплашено отскочи.
— Целуни ме, Холи.
Още една целувка, докато не се беше намесил светът на камерите и микрофоните.
— Щорм! Щорм!
Найл дочу виковете, но не отмести поглед. Холи се наведе и нежно плъзна устните си върху неговите. Но това не му беше достатъчно. Затова той зарови пръсти в косата ѝ, притегли я към себе си и нахлу с език в устата ѝ. Все още не му беше достатъчно.